Възможна ли е финансова рамка с 3% дефицит, без да се вдигат данъците? И защо новото правителство реши да изтегли закона за бюджета, внесен от служебния кабинет? Каква да бъде държавната политика при изпълнението на проекти и ще продължи ли социалната реформа на фона на висока инфлация, коментираха пред Нова ТВ икономистите Михаил Кръстев и Георги Ангелов, Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България и бившият министър на труда и социалната политика Христина Христова.
„Мисля, че 3% дефицит е напълно постижима цел. В момента сме на 0,6 на сто дефицит и то преди да влязат годишните данък печалба и еднократният данък от енергетиката. Тепърва в хазната ще влезе и свръхпечалбата на енергетиката. Реално половината година е минала и ще излезем на нула. През втората половина – ако има достатъчно събираемост и с част от капиталовите разходи, които няма как да се изпълнят 10 милиарда – никога не сме го правили, ще излезем поне на нула“, пресметна Георги Ангелов и уточни, че част от проектите ще се изпълнят през следващата година.
Христина Христова посочи, че е проблемна ситуацията с бюджета за 2023 година, но смята, че има заложени резерви. Според нея важно е да има пари за пенсии. „Над 2 милиона души очакват преизчислението на парите за пенсиите си от 1 юли“, напомни Христова и потвърди, че вече има предложения от финансистите за отлагане с четири месеца, или за следващата година увеличаването на пенсиите.
Според нея има големи промени в социалното подпомагане, а важно е да се направи така с бюджета, че да се осигурят социалните плащания на фона на високата инфлация.
„Основният проблем е, че свеждаме управлението на публичните финанси до една чисто счетоводна процедура. Трябва да постигнем една стойност, която ни е необходима за кандидатстване в еврозоната, и оттам нататък се действа малко на парче“, е мнението на Михаил Кръстев.
Той е категоричен, че публичните финанси трябва да се управляват най-малкото със средносрочна перспектива. „Когато говорим за съкращаване или замразяване – трябва да знаем, че дори да се отложат някакви разходи, били те за повишение на учителски заплати или за пенсии, те трябва да се отложат за няколко месеца. Ако искаме да постигнем счетоводната стойност за влизане в еврозоната – трябва да се направят компромиси”, препоръча икономистът. Той напомни, че трябва да се изпълнява капиталовата програма, за да се инвестира на фона на замразени проекти за ВиК и инфраструктура за половин милиард лева на общините. Кръстев предупреди, че така проблемът и изпълнението на проектите се прехвърля за следващите години.
Васил Велев като представител на бизнеса настоява „да се върнем към нормалността“, което означава държавата да възстанови макроикономическата и финансовата си стабилност. „Българската икономика ще продължи да расте, макар и с по-нисък темп, но по-висок от средноевропейския. Поне такава е прогнозата на Европейската комисия. В същото време прогнозираният дефицит е далеч над средноевропейския. Не може дълго време да се харчи повече, отколкото се печели. Нито в семейството, нито в държавата”, заяви председателят на АИКБ. Той напомни, че работодателите са направили десет предложения за намаляване на дефицита дори до 2,7% и уточни, че отлагането на увеличението на пенсиите не е най-голямо перо. По думите на Велев по-важно е да се изпълнят проектите със заложените инвестиции, особено тези, свързани със завършване на програмния период и Плана за възстановяване и устойчивост.
Той за пореден път посочи, че рязането на разходи може да започне с депутатските заплати, като личен пример. Според него трябва да се увеличи от 50 на 90% изземването на дивидента от държавните предприятия, което ще е допълнителен принос в хазната на 650 млн. лева.
„Замразяване на заплатите в бюджетния сектор също би направило сериозни икономии за бюджета“, смята Велев.