Може ли да се свие бюджетният дефицит до 3 процента?

За да няма пряко законово нарушение, по-добре е да има ново удължаване на бюджета. Държавните финанси бяха сложени като заложник от болните амбиции за влизане в еврозоната, не толкова от политическата криза. Това мнение изрази пред Bulgaria ON AIR икономистът доц. Григор Сарийски.

„Ако миналата година беше гласуван в определените срокове Законът за публичните финанси и бе гласуван бюджетът, който бе предложен с 6,8% дефицит, това щеше да означава, че ние директно трябва да си изтеглим молбата за членство. Точно заради тези болни амбиции в моменти сме заложник на политическа криза, която прерасна във финансова“, коментира той.

Според икономиста Юлиян Войнов е реалистично бюджетът да влезе в 3% дефицит.

„Има сериозни буфери, става въпрос за голямата капиталова програма, която е заложена в бюджета, тя е абсолютен рекорд от новата история на България, обясни той. – На второ място предишният парламент възложи на правителството да предоговаря Плана за възстановяване и устойчивост. Този план не се знае кога ще влезе. Съвсем спокойно могат да не изпълнят половината от този инвестиционен план, което означава автоматично свиване на бюджетния дефицит.

Войнов напомни, че в проектобюджета на служебното правителство са разписани политики и възможности, които могат да бъдат предприети за намаляване на дефицита.

Григор Сарийски изрази съмнение, че има буфер за това, след като ограничаването на разходите по Плана за възстановяване и устойчивост означава, че не се изпълнява програмата.

„Получихме аванс декември и би трябвало да изпълняваме част от мерките по този план. Проблемът е, че без приет национален бюджет, ние нямаме общински бюджети. Без тях не можем да извършваме предварителните действия по плана – обследване, консултации, предварителни разходи, които в момента са стопирани“, предупреди той и поясни, че при орязване на инвестиционните разходи страната ни е заплашена от санкции, ако не отчете изпълнение на плана.

Икономистът отбеляза, че за другите буфери, като вдигане на данъци или ограничаване на помощи, това не е риск, но са гарантирани протести от гилдиите, които ще бъдат засегнати.

„Този удължителен бюджет дава кратка възможност да се приеме редовният бюджет, ясно е, че не е реалистичен спрямо настоящата икономика. Доколкото се вижда и политическата воля е в наличност, в рамките на два месеца, даже и по-рано, ще се приеме редовен бюджет, където тези въпроси ще бъдат решени", смята Юлиян Войнов. Такова е намерението и на номинирания за премиер от коалицията „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ акад. Николай Денков, който ще работи в максимално кратки срокове да се направи нормален бюджет, без „абсурдния дефицит“.

Сарийски изрази съмнение, че може да се свие дефицита по някакъв начин.

„Дългът е продукт на дефицита. Ако нямате дефицит, не теглите дълг. Проблемът е динамиката, ако погледнете приходите и разходите към април, ще се види, че разходите нарастват с 24%, докато приходите с 11-12%. Не може да имате такава динамика и да, просто не се получава чисто математически", посочи той и заяви, че без приемането на болезнени мерки трудно ще се влезе в определени рамки. „При мерките, които са предвидени, силно се съмнявам, че орязването на разходите може да помогне“, каза той.

Юлиян Войнов все пак е оптимист, че ситуацията е под контрол, защото се преодолява най-големият риск – да няма редовно правителство. Той предположи, че заради краткото време, необходимо за изработването на изцяло нов бюджет, ще се наложи да бъде преработен предложеният, и допусна, че „при всички случаи новото правителство ще вкара бюджетен дефицит в рамките на 3%“.

Кои са мерките, които ще намалят дефицита? Ще има ли намаление на данъчни ставки? Кои са предизвикателствата пред икономическия растеж?

Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.