Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на март е достигнал 45,266 млрд. евро, което е с 3,895 млрд. евро (9,4%) повече в сравнение с година по-рано. Така той представлява 50,1% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
За сравнение, брутният външен дълг към 28 февруари беше 45,044 млрд. евро, което бе с 3,578 млрд. евро (8,6%) повече на годишна база.
В централната банка изчисляват, че в края на март краткосрочните задължения са 8,536 млрд. евро и за една година се увеличават с 1,250 млрд. евро (17,2%).
Дългосрочните задължения възлизат на 36,730 млрд. евро, като се повишават за година с 2,645 млрд. евро (7,8%).
Към 31 март 27,066 млрд. евро (59,8%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 79,3% от тях при 79,6% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" достига 9,629 млрд. евро и на годишна база нараства с 2,057 млрд. евро (27,2%).
Външните задължения на централната банка са 2,012 млрд. евро при годишно повишение със 74,2 млн. евро (3,8%).
По данни на БНБ външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 6,504 млрд. евро и се увеличават с 1,408 млрд. евро (27,6%) спрямо края на март 2022 г.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата са 12,410 млрд. евро, като за година намаляват с 203,1 млн. евро (1,6%).
От централната банка съобщават, че вътрешнофирменото кредитиране в края на март е в размер на 14,709 млрд. евро, което е с 558,6 млн. евро (3,9%) повече на годишна база. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32,5% към края на март тази година при 34,2% година по-рано.
14:28 | 30.05.23 г.
