Финансовият министър: Фискалният резерв пада до опасно ниски нива

Ако до 10 юни не бъде приет държавният бюджет за тази година, страната ни ще трябва да следва нулево салдо, а това означава означава рязко спиране на финансирането на системите. За да може да продължи държавата да функционира, удължителният закон за бюджета, който важи до 12 юни, трябва да бъде продължен с още някакъв приемлив срок. Toва съобщи финансовият министър Росица Велкова при изслушване в парламента за изпълнението на бюджетните приходи и направените разходи и състоянието на фискалния резерв по искане на БСП.

„Ако парламентът не успее да гласува нов бюджет за 2023 г., то непременно трябва отново да удължи "удължителния закон", но и да гласува таван за теглене на нов дълг от порядъка на 13-14 млрд. лв., с които да бъде покрит очертаващият се дефицит от 6,4%. В момента, без бюджет за 2023 г., държавата има право да тегли заеми единствено до размера на вноските, които има по погасяване на стар дълг“, обясни министърът и припомни, че Министерството на финансите вече го направи в началото на годината.

Финансовият министър заяви, че държавата не може да разчита на средства от фискалния резерв за текущи разходи, защото по-голямата част от него е блокирана. Припомняме, че средствата в т.нар. Сребърен фонд са неприкосновени, а в края на миналата година депутатите гласуваха законова забрана да се харчат за други нужди средства от него, както и от средствата по еврофондовете, които постъпват във фискалния резерв.

Велкова съобщи, че към 10 май във фискалния резерв има 8,8 млрд. лева, от които разполагаеми са само 200 млн. лева. В началото на май във фискалния резерв е имало 10,2 млрд. лева, но 1,8 милиарда лева са отишли за изплащане на пенсии.

По думите ѝ, ако държавата остане на удължителен закон, дефицитът би бил 6,4%, защото в проекта на закон на служебното правителство е заложено увеличение на учителските заплати до 125% от средната работна заплата и 10-процентно увеличение на разходите за персонал за всички структури, които не са получили увеличение през 2022 г.

Финансите на държавата

На въпрос къде са средствата от Плана за възстановяване и устойчивост Велкова посочи, че когато е внесен законът за бюджет за 2022 г., ПВУ на касова основа е бил разчетен така, че приходът да e равен на разхода. След това, поради забавянето, договорката с Брюксел е първото плащане да бъде в размер на 2,7 млрд. лева, като средствата от Плана не са отишли за намаляване на дефицита или за разходи, които са свързани с европейските средства.

Финансовият министър заяви, че част от средствата, получени по Плана, са послужили за увеличение на финансова основа и така е балансиран бюджетът на касова основа.

"Народните представители условно ни казаха, че трябва да буферираме и да поддържаме европейските средства и средствата от Сребърния фонд. В тази връзка гледаме фискалният резерв да не падне под размера на необходимите средства, когато се осигурява финансирането на лимитите", увери Росица Велкова.

В отговор на питане на народния представител Георги Гьоков от БСП, министърът потвърди, че осъвременяването на пенсиите ще бъде съобразено със законите. Велкова обясни, че надзорният съвет на Националния осигурителен институт би следвало да вземе решение за прилагане на швейцарското правило от 1 юли, както е предвидено и в Кодекса за социално осигуряване. Изчисленията показват, че швейцарското правило предвижда 12% увеличение, като същият процент ще се приложи и към минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, и към социалната за старост.

По данни на МФ, според проекта за бюджет на държавното обществено осигуряване, тази година разходите ще се увеличат с 3,6 млрд. лв., като само за 12-те процента увеличение от 1 юли необходимата сума е 1,147 млрд. лв. до края на годината.

Състояние на държавната хазна

„Данъчните приходи в държавата нарастват, отчете още пред депутатите служебният финансов министър. – Размерът на приходите за първите четири месеца на 2023 г. е близо 20 милиарда лева. В сравнение със същия период на миналата година те нарастват с 2 милиарда, което е увеличение от 11,5%. Приходите от ДДС за същия период са в размер на близо 5 милиарда лева, а от акцизи - 2 милиарда лева, от социално и здравноосигурителни вноски са 4,8 милиарда лева“.

Велкова отчете, че дефицитът от началото на 2023 г. до 30 април е малко над 1 милиард, като той е натрупан заради увеличението на разходите през различни периоди на миналата година.

Изпълнението на бюджета

Народният представител Мартин Димитров от "Демократична България" попита финансовият министър какъв данък свръхпечалба са предвидени да влязат като приходи в бюджета от енергийните дружества, на което Велкова отговори, че разчитат на 500 млн. лева.

Що се отнася до изпълнението на бюджета Росица Велкова е категорична, че макрорамката е реалистична и мерките за събираемост, заложени от НАП и Агенция „Митници“, се изпълняват.

Теменужка Петкова от ГЕРБ заяви, че при бюджетен дефицит от над 6% са застрашени публичните финанси и има опасност от генериране на нов дълг, което „отдалечава членството ни от еврозоната, но може да стартира от Европейската комисия процедура за свръхдефицит“, както и да последва понижение на кредитния рейтинг, като България не получи планираните европейски средства. Като решение за това тя вижда съставяне на редовно правителство, което да изведе държавата от кризата с публичните финанси и което да води консервативна политика.

Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“ определи 6-процентния дефицит като бутафорен и заяви, че се нанася „невиждана репутационна щета за България“, защото се краде и от приходите, и от разходите. Той е на мнение, че може да се постигне 3% дефицит ,като се спрат кражбите „от тънък и дебел асфалт“.

Петър Чобанов от ДПС също не скри притеснението си след „изслушването на тежката фискална ситуация“. Той предупреди, че ако продължим политиките за създаване на голям дефицит – правим фискална криза. Той се надява, че това се дължи на липсата на редовно правителство.  

Според него бюджетът не трябва да се съставя на историческа основа, а да се премине към програмиране при ясни източници на финансиране със сериозен контрол на разходите, които да се следят на дневна база. Депутатът смята, че само при оторизация на националните разходи може да се постигне национална фискална консолидация. „Ще трябва да се ограничават разходи до 3% дефицит, това е необходимо не само за еврозоната, но и за европейските правила“, коментира Чобанов и предупреди, че при по-голям дефицит може да ни „наложат правила отвън“.

Румен Гечев от БСП също очаква да се преценят детайли в бюджета, които се залагат при спад на горивата. „Не чухме нищо за бюджетните разходи при по-ниска инфлация“, попита депутатът и заяви, че има проблеми със структурата на бюджетните приходи и разходи, като се разчита на косвени данъци. Той се надява дискусията в парламента да не е само за дефицита, а „за какво българската държава си харчи парите – може ли те да отиват за големи проекти, които ще донесат приходи в бъдеще, или за заплати за прекалено голямата администрация“.