Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не успя да постигне съгласие по нито един от трите разглеждани проекта - за Закон на държавния бюджет и за бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2023 г.
И синдикатите, и работодателските организации отхвърлиха трите проекта. Това стана ясно на извънредното заседание в Министерския съвет, където Тристранният съвет обсъди трите проекта, предложени от служебното правителство на Гълъб Донев.
Министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров коментира, че предложенията на синдикатите и работодателите по план-сметката изискват провеждане на конкретни политики, за които служебното правителство не може да поеме отговорност.
„В изказаните становища на социалните партньори се съдържаха предложения, които са свързани с промяна на един или друг параметър, на провеждането на една или друга политика. От служебното правителство категорично поддържаме тезата, че това е отговорност на стабилно парламентарно мнозинство и редовен кабинет“, заяви Лазар Лазаров на брифинг след края на заседанието, предава БТА.
Вицепремиерът аргументира предложените проекти, посочвайки, че и при трите законопроекта е следван един и същи подход - всички приходи и разходи са планирани на база действащото към този момент законодателство, без въвеждането на нови политики. „Поради тази причина те представляват моментна снимка на състоянието на финансите на държавата в резултат на предприети от предходната година действия за разходите и приходите за тази година“, коментира Лазаров.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова каза, че приетите законодателни промени и политически решения от последните няколко парламента оказват отрицателно въздействие върху приходната част на бюджета и водят до увеличаване на разходите. По думите ѝ разчетите на Министерството на финансите продължават да показват, че при запазване на действието на приетите политики през миналата година и без предприемане на приходни и разходни мерки, дефицитът за тази година ще бъде 6,4 на сто от брутния вътрешен продукт.
Людмила Петкова припомни също, че към проектобюджета има предложени мерки, които да доведат до сваляне на дефицита до 3% при наличие на политическа воля от страна на 49-ото НС.
Работодателите не подкрепиха проекта за Закона за държавния бюджет за 2023 г., като основен мотив за това е заложеният бюджетен дефицит, който според тях отдалечава България от еврозоната.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България не подкрепиха предложения проект, тъй като подходът на приходи и разходи води до прекомерния дефицит. В средносрочната прогноза е изчислено, че за следващите две години бюджетният дефицит ще продължи да бъде над 3%, което отдалечава България от основния ѝ приоритет – членство в еврозоната, вероятно за 10-годишен период, каза Добрин Иванов от асоциацията.
„Бюджетните дефицити рефлектират и върху държавния дълг и вървим към задлъжняване на държавата. Основните виновници за това състояние на публичните финанси са действията на политиците и безотговорното им отношение към съставянето на редовно правителство“, допълни Иванов.
Българска стопанска камара се въздържа от подкрепа, каза Станислав Попдончев и мотивира решението с отдалечаването на България от членство в еврозоната и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. „Най-голямо впечатление правят средствата, предвидени за капиталови разходи, и е ясно, че до 10 млрд. лв. будят недоумение как биха могли да бъдат извършени до края на годината“, допълни той. „От камарата апелираме да се запази бюджетният дефицит до 3% и засега да не се правят радикални промени в данъчната система“, добави той.
„Високият дефицит е плуване по течението, не подкрепяме и повишаването на държавния дълг, не подкрепяме мотивите за увеличаването на заплатите в администрацията по начина, по който се случва“, каза Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата, аргументирайки липсата на подкрепа към проекта за държавен бюджет. По думите му не са предвидени мерки за ограничения и икономии. От палатата не подкрепихме изявлението на Министерството на финансите за това, че се отказваме да влизаме в еврозоната следващата година, припомни той.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и от Съюза за стопанска инициатива на гражданите също изразиха мнения, че няма да подкрепят предложения проект.
От КТ „Подкрепа“ и от КНСБ изразиха притесненията си от липсата на мерки за намаляване на дефицита и за гарантиране на ръст на доходите на заетите.
Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) не подкрепи законопроекта за държавния бюджет и този за ДОО с мотив, че няма достатъчно амбициозна политика по доходите, обяви Любослав Костов от КНСБ.
Липсата на конкретни мерки за намаляване на дефицита и за увеличаването на доходите на заетите е сред възраженията и на КТ „Подкрепа“. Между 15-20% е искането на синдиката за увеличение на доходите на работещите в публичния сектор, посочи Валери Апостолов.