Войната принуди източноевропейските държави да вземат рекордни заеми

Най-близките съседи на Украйна търпят големи финансови загуби от 14-месечната война. Предоставят се енергийни субсидии, изграждат се армии, а украинските бежанци получават подслон, образование и храна. За да платят тези сметки, източноевропейските правителства използват международните дългови пазари както никога досега, пише в свой анализ Bloomberg.

По данни на агенцията тази година те вече са взели близо 32 млрд. долара, което е три пъти повече от същия период на миналата година. За първи път от десетина години три източноевропейски държави - Полша (9 млрд. долара), Румъния (6 млрд. долара) и Унгария (5 млрд. долара) - са сред най-големите кредитополучатели сред развиващите се пазари. 

Моментът не е много подходящ. Вземането на заеми на пазарите на облигации - дори за правителства с висок рейтинг като тези в Източна Европа - стана много по-скъпо, след като централните банки по света бързо повишиха лихвените проценти през изминалата година. Полша, например, плаща 5,5% годишна лихва по нова 30-годишна облигация. През 2021 г. същата облигация щеше да се продаде за по-малко от 4%.

Тази растяща лихвена ставка само ще допринесе за внезапно набъбващите бюджетни дефицити в региона и ще окаже по-голям натиск върху финансовите институции. Нещо повече, ако инвазията на Русия в Украйна се проточи или задълбочи и в региона се наложи да се правят още по-големи разходи, финансирани с дълг, чуждестранните инвеститори може да не са толкова склонни да поглъщат допълнителните дългови книжа, които заливат пазара.

Има признаци, че инвеститорите вече са малко резервирани. Доларовите облигации на Полша сега се търгуват с нива на доходност, близки до тези на страни, които отдавна се смятат за по-рискови: Филипините, Индонезия и Уругвай.

Сергей Дергачев, ръководител на отдела за корпоративен дълг на нововъзникващите пазари в Union Investment Privatfonds GmbH във Франкфурт, казва, че досега не е забелязал допълнителни разходи, които инвеститорите да са начислили върху облигациите на региона. Но той казва, че „ситуацията много зависи" от трудно предвидими неща, като например развитието на ситуацията в Украйна, което означава, че влошаването на условията за финансиране „за съжаление не може да бъде отхвърлено".

Надуване на дефицита

Според оценките на анализаторите бюджетният дефицит в Източна Европа ще нарасне до 4,3% от брутния вътрешен продукт на региона през тази година в  сравнение с 1,3% през 2021 г.

„Войната удря бюджетните дефицити и от двете страни", каза Даниел Ууд, мениджър на портфолиа с фиксиран доход в William Blair International. „Тя понижава растежа, което намалява събираемостта на приходите за правителството, а от страна на разходите се наложи правителствата да помагат на хората, които са били силно засегнати от разходите за живот“. 

Насочването към чуждестранните дългови пазари се случва в момент, в който инфлацията опустошава източноевропейските икономики. Тя също е отчасти предизвикана от войната, която прекъсна повечето руски енергийни потоци към региона. В някои страни инфлацията достигна около 20% - нива, невиждани от десетилетия - и на свой ред доведе до още по-голямо покачване на местните лихвени проценти, отколкото в САЩ и Западна Европа. В Полша, най-голямата икономика в региона, лихвите по 10-годишните облигации вече са 6%, което е четири пъти повече, отколкото само преди две години.

Но продажбата на чуждестранни облигации поражда основен риск, който не съществува на местния пазар. Ако валутите в региона започнат да се сриват спрямо долара, както се случва периодично през годините, това ще увеличи разходите на тези правителства за изплащане на дълга.

Потърсен за коментар относно масовото емитиране, Золтан Курали, ръководител на унгарската агенция за управление на дълга, заяви, че „ограничено ниво" на дълга в чуждестранна валута е по-евтино от заем във унгарски форинти. Освен това то спомага за диверсификацията на инвеститорската база, тъй като "човек не би могъл да набере цялото това финансиране на един-единствен пазар".

Полша разполага с различни възможности в рамките на финансовия си план да взема заеми в чужбина и с инструменти за намаляване на разходите, ако е необходимо, съобщи Министерството на финансите във Варшава. В по-дългосрочен план полската валута злота би трябвало да поскъпне, като се имат предвид икономическите основи на страната, което ще помогне за намаляване на дълговото бреме, добавя министерството. Румънското финансово министерство не е коментирало темата. 

Елемент на рефинансиране

Продажбите на държавни доларови и еврооблигации на развиващите се пазари са намалели до 104 млрд. долара през миналата година, което е най-ниският показател от 2013 г. насам, сочат даннитена Bloomberg. От тазгодишните 32 млрд. долара, емитирани от Източна Европа, само около 14 млрд. долара са необходими за рефинансиране.

Според Жолт Пап, старши инвестиционен мениджър в JPMorgan Asset Management, рязкото увеличение на продажбите включва “елемент на рефинансиране", тъй като пазарът се отвори след тежката 2022 г. “Ставаше дума много повече за това кога е подходящият момент", каза той. “Те не бяха на пазара от известно време, така че знаеха, че могат да емитират при много благоприятни условия".

Ранният порив за продажба на чуждестранни облигации през тази година сигнализира, че продажбите трябва да се забавят през останалата част от годината, и действа като краткосрочен „технически попътен вятър" за доларовите облигации в региона, заявиха анализатори на ING Groep NV, сред които Франтишек Таборски.

ING прогнозира, че Унгария е в „удобна" позиция, в която може, но не е необходимо да използва отново чуждестранните пазари през 2023 г., докато Полша изпреварва графика. Румъния вероятно ще се нуждае от нова продажба на външен дълг през тази година, заяви ING миналата седмица.

Кети Хепуърт, ръководител на отдела за дългов пазар на развиващите се страни в PGIM Fixed Income, заяви, че „избирателно" харесва облигациите на региона. Тъй като тези правителства са продали голяма част от облигациите тази година на американския пазар, вместо на пазара на евро, както обикновено правят, има силно търсене от страна на инвеститорите от развиващите се пазари, които съпоставят възвръщаемостта си с деноминирани в долари облигационни индекси, казав тя.

Държавният дълг от Източна Европа се представя по-добре от аналогичните облигации, начело с възвръщаемост от 8,1% за Сърбия през 2023 г., 5,6% за Румъния, 4,1% за Унгария и 2,4% за Полша. Средната възвръщаемост на дълга на развиващите се страни е 1,4% според индексите на доларовите облигации на Bloomberg. 

Влиянието на пазара на облигации

Ръстът на световните лихвени проценти обаче вече оказва натиск върху правителствата в Унгария и Полша. Привлечени от възможността за получаване на милиарди евро от фондовете на Европейския съюз, двете страни внезапно се съгласиха през декември, след години на неотстъпчивост, да се справят с опасенията относно стабилността на своите демокрации. Преговорите все още не са напреднали достатъчно, за да се освободят парите, което накара държавите да се обърнат към пазара на облигации за парични средства.

Влошаването на състоянието на Полша се случва в година на избори, което може да доведе до увеличаване на разходите. Освен това правителството е обременено с нарастващ извънбюджетен държавен дълг, който според собствените му прогнози ще достигне 638 млрд. злоти (152 млрд. долара) през 2026 г.

„Фискалните сметки ще останат широки и през тази година", каза Нафез Зук, анализатор на държавния дълг на развиващите се пазари в Aviva Investors в Лондон. Регионът се справя с последиците от войната чрез „субсидиране или прехвърляне на средства към домакинствата, като например енергийни и ценови тавани. Те имаха голяма фискална цена и все още ще има недостигна солидна валута за финансиране, тъй като достъпът до фондовете на ЕС се забавя".