Африка е изправена пред най-голямото икономическо изпитание

Африканските страни са изправени пред най-трудните икономически предизвикателства, тъй като необходимото им финансиране се изпарява.

Нарастващите лихвени проценти увеличиха разходите по заемите за страните от Субсахарска Африка. Нито една страна в региона не е успяла да набере финансиране чрез продажба на облигации в долари през последната година, според данни на Международния валутен фонд (МВФ) в доклад за регионалните икономически перспективи, цитиран от Bloomberg.

Дори преди пандемията от коронавируса много африкански държави бяха обременени от бюджетни дефицити и високи нива на дълг и не разполагаха с фискална мощ, за да предприемат мерки за облекчаване на ситуацията или да стимулират икономиките си, както направиха развитите икономики.

Сега най-рязкото затягане на паричната политика в големите икономики от 40 години удря по валутите на африканските нации и ги изключва от дълговите пазари в момент, когато донорското финансиране също намалява. Публичният дълг и инфлацията са най-високи от десетилетия, а това притиска най-сериозно най-бедните, подчертава се в доклада.

„Всеки един от тези шокове поотделно би се считал за шок, който се случва веднъж на няколко десетилетия“, коментира в интервю директорът на Африканския отдел на МВФ Абебе Селасие. „Определено, по отношение на макроикономическите предизвикателства, това е най-трудният период според мен от началото на века“, допълва той.

Финансирането от капиталовите пазари, донори и страни като Китай, които през последните години изляха десетки милиарди долари в инфраструктура и други проекти, се оттегля в „най-неблагоприятния момент“, посочва се в доклада на МВФ.

Бюджетните дефицити могат да принудят държавите да намалят разходите за критични сектори като здравеопазване и образование, а това ще свие потенциала им за растеж, допълва се в документа.

Фондът прогнозира икономическият растеж в региона да се забави за втора поредна година до 3,6% през 2023 г. от 3,9% през 2022 г. Растежът ще се възстанови до 4,2% през следващата година, според прогнозите на институцията.

Африкански държави, включително Замбия, Етиопия, Чад и Гана, вече търсят начин да облекчат дълга си, като използват механизма на общата рамка на Г-20.

„Дългосрочните източници на финансиране, на които разчиташе регионът, пресъхнаха. Фактът, че официалната помощ за развитие – концесионно финансиране – която в миналото беше толкова важен източник на финансиране, също намаля агресивно, е много болезнен“, казва Селасие.

В този момент е необходимо антициклично финансиране от Световната банка и институции като МВФ, според Селасие.

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева предупреди миналия месец, че Тръстът за намаляване на бедността и наръсчаване на растежа на Фонда, който подкрепя най-бедните страни в света, има спешна нужда от попълване.

Списъкът на африканските правителства, които търсят помощ от Фонда, се разширява. До март МВФ има споразумения за отпускане на заеми с 21 държави от Африка и още много програмни искания. За някои страни свиването на финансирането рискува да превърне „проблема с ликвидността в проблем с платежоспособността“, подчертава Селасие.

Когато Гана просрочи дълговете си и постигна предварително споразумение за 3 млрд. долара спасителен план от МВФ миналия декември, световният кредитор от последна инстанция наложи много познати условия, за да върне финансите на страната в правия път. Едно искане обаче е ново и анализатори казват, че то ще промени завинаги пейзажа на дълга, пише FT.

МВФ съобщи, че преди да поиска от своя борд да одобри пакета за подкрепа, страната е трябвало да намери решение за вътрешния си дълг - пари, които обикновено се заемат от местни банки, пенсионни фондове и застрахователни компании.

„Това отваря кутията на Пандора за Гана и други страни. Оттук насетне всяко преструктуриране ще е белязано от това“, коментира Тайс Лоу, портфолио мениджър дългови пазари в инвестиционната компания Ninety One.

Дилемата за правителствата е, че когато изпаднат в неплатежоспособност, те са изправени пред тежък избор. Ако принудят задграничните кредитори да поемат целия товар, те рискуват да загубят достъп до чужд капитал, докато се опитват да възстановят дълга си до някакво управляемо ниво. Прехвърлянето на загуби към местните кредитори рискува да унищожи местните банки, пенсионни фондове и застрахователни компании.

Цената за данъкоплатците от рекапитализацията на банковия сектор може да бъде повече от спестяванията, постигнати чрез преструктуриране на дълга.

Много страни са взели големи заеми чрез емитиране на облигации, деноминирани в щатски долари. Те се харесваха на чуждестранните инвеститори, защото ги предпазват от валутен риск и други нестабилности. За кредитополучателите тези облигации бяха по-евтини от облигациите, емитирани у дома, където кредиторите изискваха компенсация за рискове като високата инфлация например.

Вземането на заеми в щатски долари обаче излага страните на шокове извън техния контрол. Бруталната илюстрация за това са събитията от 80-те и 90-те години в Латинска Америка и Азия. През 1999 г. икономистите Бари Айхенгрийн и Рикардо Хаусман описаха финансирането в чуждестранна валута като „първороден грях“.

Оттогава, подтикнати от хора като МВФ и Световната банка, много нововъзникващи икономики развиха дълбоки вътрешни капиталови пазари, които им позволиха да вземат вътрешни заеми. Бразилия, Индия и Южна Африка почти нямат държавни дългове в чуждестранна валута.

През годините на ниски лихви дълговете на развиващите се страни в местна валута се натрупаха бързо и почти незабелязано. За много правителства те се превърнаха в жизненоважни източници на финансиране. Цената на вътрешните дългове обаче е твърде висока.

В сравнение с други страни случаят на Гана е сравнително добър. Шри Ланка, която неохотно последва примера на Гана, като се подготви да преструктурира своите вътрешни публични дългове заедно с външните, има приблизително равномерно разпределение на публичния си дълг между вътрешни и външни източници на финансиране.

Има и по-крайни примери. Пакистан, който се люлее на ръба на фалита, има държавни дългове, равняващи се на 75 процента от БВП, според МВФ. Две трети от дълга е вътрешен. Лихвените плащания по вътрешните дългове на Пакистан са шест пъти повече от тези по външните дългове.

В Египет държавният дълг е 88 процента от БВП, според МВФ, от които три четвърти са вътрешни. Лихвите по вътрешния дълг струват на страната 10 пъти повече в сравнение с лихвите по външния дълг.