С еднократна вноска под формата на данък върху свръхпечалбата в размер на 33% бизнесът в България ще помогне за запазване на финансовата стабилност на страната, става ясно от мотивите за промяна на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, публикувана за обществено обсъждане от Министерството на финансите.
С Преходните и заключителни разпоредби се променят и още няколко закона, сред които и този за доходите на физическите и юридическите лица.
От финансовото министерство посочват, че в периода 2020 - 2022 година държавата е отпуснала под формата на помощи заради високите цени на електроенергията, войната в Украйна и пандемията от коронавируса 10,3 млрд. лева. Загубата от невнесен ДДС заради облекченията се изчислява на близо 1 млрд. лева.
В същото време декларираните печалби от компаниите у нас се увеличават значително през този период - от средно 23-24 млрд. лева годишно през 2018-2019 година до 47 млрд. лева през 2022 година (по прогнозните данни, декларирани от бизнеса). Прогнозният облагаем доход е в обем на 1,425 млрд. лева през 2022 година, сочат още разчетите на финансовото ведомство.
Оттам цитират и данни на НСИ, според които има и съществен ръст на депозитите на нефинансовите предприятия в банките - от 29,2 млрд. лева през 2018 година до 40,2 млрд. лева през 2022 година.
На тази база от Министерството на финансите заключават, че финансовата помощ от държавата е била навременна и е осигурила условия за развитието на бизнеса. Сега, със солидарната еднократна вноска, дружествата, които са генерирали свърхпечалби, ще дадат своя принос за защита на обществения интерес, е посочено в мотивите за данъчните промени.
Освен това в Закона за доходите на физическите лица се предлага при определянето на облагаемия доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, включително и виртуални валути, както и от търговия с чуждестранна валута, да се приспадат 10% нормативно определени разходи.
Промените предвиждат още отпадането на намалените ставки на ДДС за ресторантьорските услуги и спортни зали, които бяха въведени по време на пандемията от коронавируса. Намалени (в размер на 9 на сто) обаче остават хотелиерските услуги, които и преди пандемията бяха с намалени ставки, детските стоки и храни, както и доставките на книги и периодичните печатните издания. Анализите са показали, че намалените ставки не водят до по-ниски цени на продаваните стоки и услуги, тъй като няма фиксирани цени, а те се определят на пазарен принцип, сочат обясненията на Министерството на финансите.
А промяната в основните текстове на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс засяга основно стоките с висок финансов риск. Промените предвиждат задължително деклариране на стоки с висок финансов риск като част т мерките за превенцията на данъчните измами и укриването на данъци.
С цялостната промяна в Министерството на финансите се надяват да се вместят в дефицит от 3% в проекта на бюджет за 2023 година. В мотивите е записано още, че ако не бъдат предприети спешни мерки страната може да влезе в процедура по прекомерен бюджетен дефицит и да бъде отложено за "неопределено време" влизането в еврозоната.
Очаква се още и влошаване на кредитния рейтинг на България, което ще доведе до повишаване на цената на дълговото финансиране и трудности при емитиране на външни и вътрешни заеми, а следователно - ликвидни проблеми.
Преди дни служебният финансов министър Росица Велкова съобщи по време на брифинг за готвените промени. Те са част от работата на ведомството по проекта за бюджет на държавата за тази година, който ще бъде предложен за приемане от Народното събрание, когато бъде сформирано след предсрочните избори, насрочени за 2 април.
21:39 | 17.03.23 г.
