През 2022 г. инфлацията беше при енергийните суровини, от началото на тази година това се промени и вече водещо е поскъпването при храните. Този коментар пред БНТ направи Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
По думите му пикът на инфлацията е преминат и най-вероятно ще има успокоение в цените. „Няма лошо институциите да действат, но не трябва да се минава и някакъв праг, малко прекалено ми се струва случващото през последния месец“, коментира Ганев що се отнася до идеите какви стъпки да се предприемат в тази посока.
Той посочи, че „накрая оценката ще е политическа“ за постигнат ефект „при свалянето на цените".
Георги Вулджев, икономически експерт в ЕКИП, също смята, че темата напоследък се политизира. „Последните два месеца има отслабване на хранителната инфлация, тя ще се забавя, но това не означава, че цените ще започнат да падат. Надяваме се в рамките на една година инфлацията да се успокои до 2-3% годишно“, прогнозира той.
Икономистът се надява, че с мерките, които взема правителството, ще има повече информация и прозрачност за цените, каква надценка да им се слага, за да вземат потребителите информирани решения при покупките.Той е категоричен, че всякакви други рестриктивни и агресивни мерки ще влошат ситуацията.
Петър Ганев посочи, че в България се стига до изкривявания и е недостатък, че няма изградени индустриални отношения в икономиката на България, особено при производството на селскостопански продукти. Той напомни, че в нашата страна много лесно се променят дългосрочни решения и даде пример с поскъпването на природния газ и решението на фермерите да вдигнат цените и да не засеят достатъчно количества за новата реколта.
Ганев е категоричен, че тези решения се вземат много по-рязко, отколкото в Европа.
Той пресметна, че делът на търговските вериги в продажбата на месо, яйца, хляб и мляко, е около 40% от продажбите им, а останалата търговия е в квартални магазини и пазари.
Що се отнася до инфлацията, Вулджев посочи, че потреблението остава високо и това е инфлационен натиск, затова очаква Европейската централна банка да продължи да вдига лихвите и да затяга паричната политика. Той не изключи да има рецесия и отбеляза, че след успокоението при енергийните цени, по-ниска инфлация при сериозен ръст на доходите, може да се увеличи безработицата и като цяло да има спад на икономическия ръст.
Петър Ганев е убеден, че за рецесията от значение е каква ще е нейната дълбочина и продължителност. Той смята, че има забавяне на растежа и допусна, че в България също ще има повишение на лихвите. Що се отнася до бюджета, несигурността и споровете, икономистът предупреди, че това ще се отрази на разходите и ще има дефицит над 3%, но няма да достигне до 6%.
14:17 | 13.03.23 г.
