Италианският парламент все още обсъжда дали да ратифицира реформата на Европейския механизъм за стабилност (ESM). Тези обсъждания подчертават някои въпроси относно действителната полезност на институцията, особено когато кризи с публичния дълг засегнат големи страни.
Интервенциите на ESM досега бяха скромни, но въпреки това изискваха трудни преговори с европейски контрагенти. Например, за да се измъкне от кризата през 2015 г., Гърция взе назаем 62 млрд. евро от ESM, което се равнява на една пета от тогавашния й неизплатен държавен дълг. В замяна страната трябваше да извърши интензивна поредица от вътрешни реформи, пише Марчело Минена, икономист, помощник-професор по финансова иконометрия и емпирични финанси в Università Telematica San Raffaele и колумнист в Il Sole 24 Ore, за FT.
Той разглежда подобен случай с по-голяма задлъжняла страна, като Италия. Една пета от италианския дълг е приблизително 535 млрд. евро, което е повече от цялата остатъчна огнева мощ на ESM (417 млрд. евро). Така неизбежно се стига до проблема „твърде голям за спасяване“.
Германия например може да заплаши с вето и да замрази искането за помощ или - както се случи с Гърция, да наложи пакет от реформи, основани на строги икономии.
Новият ESM, освен това, ще изисква една държава да премине тест за устойчивост на дълга, преди да активира т.нар. „спешна кредитна линия“. Ако дадена страна се провали на теста, тя ще трябва да преструктурира дълга си, преди да получи достъп до фондовете на ESM.
С други думи, нито старият ESM, нито новият ESM изглеждат в състояние да защитят големите страни от еврозоната, ако изпаднат в дългова криза. Необходима е по-амбициозна реформа, за да се трансформира ESM в институция, която структурно подобрява управлението на публичния дълг в еврозоната, посочва Минена.
Икономистът пише, че е разработил още преди няколко години двуетапен план за реформа на ESM с трима други италиански икономисти.
Според тях в първата фаза на реформата дългът на различните държави от еврозоната ще бъде постепенно гарантиран от ESM и, следователно, съвместно и поотделно от всички правителства в еврозоната. В замяна всяка страна ще трябва да плаща на Механизма за стабилност годишни застрахователни премии, определени от пазарните условия.
Плащането на тези премии показва, че ползите от споделянето на риска няма да са без разходи. Освен това подобна премия предоставя силен стимул за държавите да управляват своите публични финанси стабилно и разумно, защото ако не го направят, цената на застраховката им ще бъде висока.
Поставени под защитния чадър на ESM, публичните дългове на различни страни ще стават, година след година, все по-сходни по отношение на риска. Това би довело до сближаване между кривите на доходност на държавните облигации на различните държави и ще проправи пътя за единен сигурен актив на еврозоната.
Следващата фаза ще бъде емитирането на европейски федерален дълг или еврооблигации, които ще се използват за две цели: първо, за прехвърляне на падежиращи държавни облигации и, второ, за финансиране на амбициозен инвестиционен план за подкрепа на икономиката на региона.
Горното предложение надхвърля неотдавнашните искания на няколко икономисти, които подкрепят създаването на Европейски суверенен фонд или Европейска агенция за дълг. Това включва незабавни стъпки към систематична рамка, която може да бъде въведена в средносрочен до дългосрочен план.
Според Минена осигуряването на устойчивост и просперитет в еврозоната изисква отклоняване от подхода на договора от Маастрихт и вместо това духа на солидарност, който вдъхнови декларацията на Робърт Шуман в зората на европейската интеграция. Съвсем наскоро видяхме важни възможности в тази посока както по време на пандемията (със заеми за справяне с риска от безработица и NextGenerationEU), така и при съвместни покупки на природен газ от страните от ЕС.
Той допълва, че Италия трябва да подкрепи този план на европейско ниво и да предприеме незабавни действия на вътрешните пазари на държавен дълг, като създаде агенция за управление на дълга, за да поддържа лихвените разходи възможно най-ниски.
Германия например има такава агенция от 2000 г. Deutsche Finanzagentur работи от името на Министерството на финансите с цел да гарантира платежоспособността на федералното правителство по всяко време. При аукциони на германски облигации Finanzagentur запазва дял от предлаганите ценни книжа, след което назначава Bundesbank да ги вземе под попечителство за последващи трансакции на вторичния пазар. Средно тази практика засяга 20% от издадената сума.
Периодично това задържане е по-високо. През миналия октомври например агенцията задържа 55,4 процента от 7-годишна емисия, която получи хладен прием на аукцион. Така агенцията облекчава ефектите от аукционите върху цената на дълга на Германия.
Задържаните ценни книжа обикновено се използват за обезпечаване на трансакции за репо финансиране или за заемане на ценни книжа. Това означава, че Finanzagentur има допълнителен марж на гъвкавост, за да покрие всякакви краткосрочни нужди от финансиране и да се намеси, за да защити безпроблемното функциониране на репо пазара, ако е необходимо.
През октомври например, само ден след гореописания аукцион, агенцията е използвала неизплатени облигации на обща стойност 54 млрд. евро като репо обезпечение и в този процес е позволила на германското правителство да събере допълнителни пари без търг.
Въпреки многото разлики между италианския и германския пазар на публичен дълг, създаването на агенция със сходни прерогативи от Италия би имало важен принос към цялостната стратегия за финансиране на италианското министерство на финансите. В настоящата среда на нарастващи лихвени проценти и бързо намаляване на притежаваните от Евросистемата ценни книжа ефективното управление на дълга ще изисква смели действия както от италианските, така и от европейските политици, заключава Минена.