Брутният външен дълг (частен и държавен) на България в края на август е 41,497 млрд. евро, което е с 1,5% (628,6 млн. евро) повече в сравнение с година по-рано. Така той представлява 52,5% от прогнозирания от Българската народна банка брутен вътрешен продукт (БВП) на страната за тази година, показват предварителните данни на централната банка.
За сравнение, през юли дългът се увеличи с 3,8% (1,548 млрд. евро) в сравнение с година по-рано и достигна 42,071 млрд. евро.
Експертите на централната банка изчисляват, че към края на август краткосрочните задължения са 7,855 млрд. евро (18,9% от брутния дълг, 9,9% от БВП) и се увеличават с 1,547 млрд. евро (24,5%) спрямо края на август 2021 г. (6,308 млрд. евро, 15,4% от дълга, 8,9% от БВП).
Дългосрочните задължения възлизат на 33,641 млрд. евро, като се понижават с 919,3 млн. евро (2,7%) на годишна база.
Към 31 август 25,101 млрд. евро (60,5%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 78,2% от тях, при 81,5% година по-рано.
По данни на БНБ брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на август е 7,158 млрд. евро и в сравнение с година по-рано намалява с 1,235 млрд. евро (14,7%).
Външните задължения на централната банка възлизат на 2,019 млрд. евро, като се повишават със 145,3 млн. евро (7,8%) на годишна база.
Външните задължения на сектор "Други парични финансови институции" са 5,417 млрд. евро и растат с 1,012 млрд. евро (23%) спрямо края на август 2021 г.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата достигат 12,980 млрд. евро, като нарастват с 839,7 млн. евро (6,9%) спрямо година по-рано.
Вътрешнофирменото кредитиране в края на август е в размер на 13,920 млрд. евро, което е със 132,7 млн. евро (0,9%) по-малко в сравнение с година по-рано. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33,5% към края на август 2022 г., при 34,4% година по-рано.