Министерството на финансите не одобри поръчките на аукциона на 24 октомври за продажба на ДЦК с падеж 27 юли 2026 г. в обем от 200 млн. лева, съобщи финансовото ведомство. От Българската народна банка уточниха, че до участие в аукциона са допуснати поръчки със съвкупна номинална стойност 287,238 млн. лева, в т.ч. несъстезателни поръчки със съвкупна номинална стойност 77,870 млн. лева. Постигнатият коефициент на покритие е 1,44. Средната цена на допуснатите до участие в аукциона поръчки е 88,43 лв. на 100 лв. номинал.
Министерството на финансите не одобри заявените поръчки, отчитайки целта за финансиране на бюджета при оптимална възможна цена и поисканата от страна на участниците доходност.
При изслушване от депутатите вчера какви са параметрите на държавния дълг в Народното събрание, служебният финансов министър Росица Велкова потвърди, че на аукциона инвеститорите са поискали „изключително висока доходност“. „Към момента канцелирахме тази емисия, защото в крайна сметка ни е необходима ликвидност, но не на всяка цена“, поясни тя.
Според нея, ако наистина се стигне до дефицит от 6,6% догодина, това отдалечава страната ни от приемането в еврозоната. По думите на Росица Велкова това усложнява поемането на дълг и „следователно – осигуряването на ликвидност в държавата“.
"Това категорично отдалечава всякакви перспективи на България за еврозоната", каза тя. "Мисля, че много трудно би се осигурила ликвидност, тъй като в момента пазарите, знаете, са изключително волативни, изключително лоши са перспективите пред пазарите. Дори една Германия трудно набира обем", посочи финансовият министър.
Поисканата висока доходност на ценните книжа показва, че рисковата премия за страната се увеличава в сравнение с проведените аукциони през пролетта на аналогични германски федерални облигации. Общата политическа нестабилност в България, свързана с чести парламентарни избори, и по-разхлабената, според служебния финансов министър, фискална дисциплина вероятно са сред причините за увеличението на рисковата премия.
Колкото по-висока е постигната доходност на аукционите, толкова по-неизгоден е новият дълг за държавата. Скъпото държавно финансиране обаче не е проблем само за България. Доходността по всички държавни облигации – от тези на САЩ до германските, започна да се повишава още от миналата година, но силното ускорение се случи през последните месеци заради обрата в лихвената политика на големите централни банки за агресивно повишаване на лихвите. Това, очаквано, се отразява и на разходите по дълговете. Допълнителен натиск оказват икономическата несигурност, войната в Украйна, а в случая с България – нестабилната политическа обстановка в страната и неяснотата за това дали новият парламент ще успее да излъчи кабинет.
Досега от вътрешния пазар са акумулирани около 2,880 млрд. лева дълг, а от външния – 2,25 млрд. евро. Таванът на дълга, предвиден с актуализацията на бюджета от лятото, е 10,3 млрд. лева.