Ганев: Ревизираните данни на НСИ за икономиката ще се отразят и на прогнозите през следващите три години

Ревизираните данни на Националния статистически институт (НСИ) променят сериозно базата на номиналния брутен вътрешен продукт (БВП), с който се прогнозира 2023 година и се преценява какви приходи трябва да се очакват. Този коментар направи доц. Георги Ганев, икономист и преподавател в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, след като НСИ публикува ревизирани данни, според които през миналата година БВП, генериран от българската икономика, е 139 млрд. лева, а не 132,7 млрд. лева. Статистиката променя и данни за 2020 г., както и текущите данни за първото полугодие на тази година.

„Ревизията е за 2021 година, но засяга и 2022 г., защото излиза, че в средата на тази година БВП е над 150 млрд. лева, докато при актуализацията на бюджета през пролетта се очакваше той да се качи там чак към края на годината“, посочи Георги Ганев.

По-рано през седмицата статистическият орган ревизира силно данните за икономиката. Според новите данни икономиката на България е нараснала през миналата година повече от прогнозираното, а също и от предварителните данни на НСИ. Според коригираните данни за годината Брутният вътрешен продукт (БВП) се е увеличил със 7,6%, а не с обявените предварителни данни за 4,2%. Според актуалната оценка БВП по текущи цени е 139 млрд. лв. за изтеклата година, а не 133 млрд. лв. Според новите данни износът на стоки и услуги е бил  за 85,2 млрд. лева, а през втората половина на 2021 г. растежът е изключително висок – отчетен е реален ръст на БВП от 8,6% през третото и 10,2% през четвъртото тримесечие. А през четвъртото тримесечие на 2021 г. за пръв път БВП по текущи цени е надхвърлил обема от 40 млрд. лева.  "При задържащата се висока инфлация и все още добрите текущи показатели за производство, износ, пазар на труда и потребление няма да е изненада ако БВП през 2022 г. надхвърли 165 млрд. лева", коментира в профила си във Facebook икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

Според Ганев ревизията на НСИ трябва със сигурност да се отрази на средносрочната прогноза на номиналния БВП за 2023 година и „вероятно за 2024 и 2025 година и оттам вече и на очакваните приходи“.

Икономистът потвърди, че се променя и съотношението на дълга към БВП, след като „знаменателят се увеличава неочаквано“.

Той напомни, че аукционите на Министерството на финансите се правят според вътрешния календар на ведомството с оглед на изпълнение на бюджетната програма за тази година.  „Става ясно, че може да не се осъществи цялата разходна част на бюджета, особено по линия на капиталовите разходи", коментира икономистът. „От една страна, е неприятно, защото е хубаво да има капиталовложение, дори когато се прави от държавата, колкото и да съм скептичен. От друга страна, пък очевидно разходите са по-малко, отколкото са заложените, и от там дефицитът ще е по-малък“, казва той.

Ганев смята, че трябва да се пласират емисии дълг на вътрешния пазар заради заложените увеличени разходи по линия на социалните плащания. Той не очаква страната ни да пласира държавен дълг повече на външния пазар след излизането през септември.

Икономистът обяснява увеличението на доходността на държавните ценни книжа (ДЦК) с очакваната оскъдност на ликвидния ресурс и „понеже в цял свят се затяга лихвената политика от централните банки и всички очакват покачване на лихвите“.

„Защо за България това покачване е над 5% и изглежда доста по-бързо при стойности под 2% за петгодишен хоризонт, вече е любопитен въпрос, който трябва да се анализира“, заяви доц. Ганев.