България пое нов дълг, след като преотвори емисия държавни ценни книжа (ДЦК) с оригинален матуритет от 5,5 години, деноминирана в лева, при рекордно висока среднопретеглена доходност (лихва) от 5,65%.
На проведения в понеделник аукцион за 200 млн. лева обаче са пласирани книжа за 180,55 млн. лева, като общият размер на подадените поръчки е достигнал 208,2 млн. лева, което съответства на коефициент на покритие от 1,04 пункта, съобщи БНБ.
Поканата към инвеститорите беше за аукцион за нов дълг за 200 млн. лева под формата на 5,5-годишни книжа с лихвен процент от 3,2% годишно.
Отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е в размер на 370 базисни точки. Най-голямо количество ДЦК на аукциона са придобили банките с 59,1%, следвани от застрахователни дружества – 30,71%, пенсионни фондове – 9,4% гаранционни фондове – 0,7% и други инвеститори – 0,1%.
Тази висока доходност на ценните книжа показва, че рисковата премия за страната се увеличава в сравнение с проведените аукциони през пролетта на аналогични германски федерални облигации. Общата политическа нестабилност в България, свързана с чести парламентарни избори, и по-разхлабената, според служебния финансов министър Росица Велкова, фискална дисциплина вероятно са сред причините за увеличението на рисковата премия.
В аукциона са участвали девет първични дилъра на ДЦК. Министерството на финансите си запазва правото да предлага за продажба допълнителни количества от емисията на аукционен принцип.
Среднопретеглена доходност от 5,65% на аукциона е доста по-висока от годишната доходност в размер на 4,13%, която беше реализирана при аналогичния аукцион за 5,5-годишни книжа, проведен през последната седмица на септември. Постигната вчера доходност на ДЦК е много по-висока дори от тези по 10,5-годишните книжа на проведените два аукциона по-рано през октомври (на аукциона на 3 октомври доходността беше от 4,01%, а на този на 10 октомври – от 4,47%).
Investor.bg припомня, че колкото по-висока е постигната доходност, толкова по-неизгоден е новият дълг за държавата. Скъпото държавно финансиране не е проблем само за България. Доходността по всички държавни облигации – от тези на САЩ до германските, започна да се повишава още от миналата година, но силното ускорение се случи през последните месеци заради обрата в лихвената политика на големите централни банки за агресивно повишаване на лихвите. Това, очаквано, се отразява и на разходите по дълговете. Допълнителен натиск оказват икономическата несигурност, войната в Украйна, а в случая с България – нестабилната политическа обстановка в страната и неяснотата за това дали новият парламент ще успее да излъчи кабинет.
Досега от вътрешния пазар са акумулирани около 2,880 млрд. лева, а от външния – 2,25 млрд. евро. Таванът на дълга, предвиден с актуализацията на бюджета от лятото, е 10,3 млрд. лева.
Централната банка съобщи, че на 24 октомври ще проведе аукцион за продажба на лихвоносни съкровищни облигации със срочност десет години и шест месеца от отворен тип с фиксиран лихвен процент от емисия № BG 20 400 16 219/27.01.2016 г. с падеж 27 юли 2026 г. Номиналната стойност на предложеното количество е 200 млн. лева при 2,25% годишен лихвен процент.