2024 г. година донесе промени – някои очаквани, други изненадващи, в политиката и икономиката по света и в България. Investor.bg подбра най-важните събития от изминалата година в специалната си секция "Икономиката през 2024".
2024 г. може да бъде запомнена като годината, в която водещите централни банки по света се отърсиха от инфлационния шок след пандемията от Covid-19 и постепенно пристъпиха към намаляване на лихвените проценти. Финансовите институции добиха увереност, че ценовият натиск се охлажда, което обаче беше съпътствано от отслабване на икономиките и даде ясен сигнал, че високите разходи по заемите задушават растежа.
Почти сигурно е, че намаленията ще продължат и през 2025 г. Ето върху кои централни банки бяха фокусирани инвеститорите през отиващата си година и какви бяха техните решения.
Европейската централна банка
Европейската централна банка (ЕЦБ) започна цикъла на облекчаване на паричната си политика през юни. Тогава тя понижи основните лихви от рекордните им нива за първи път от 2019 г. Финансовата институция оправда прогнозите на икономистите за намаление с 25 базисни пункта, което доведе до съкращаване на депозитната лихва до 3,75% от рекордните 4%, достигнати през септември миналата година.
Намалявайки разходите по заемите в еврозоната, ЕЦБ отбеляза официалния край на цикъла на рекордно бързо покачване, започнал след пандемията от Covid-19, когато инфлацията във валутния съюз рязко се ускори.
След това последваха още три такива стъпки.
На 12 декември Европейската централна банка очаквано намали лихвените си проценти с по още четвърт пункт, като така лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение бяха намалени съответно на 3%, 3,15% и 3,40%.
Въпреки всичко това дебатите се насочиха към това дали банката облекчава политиката си достатъчно бързо, за да подкрепи икономика, която е застрашена от рецесия и е изправена пред политическа нестабилност у дома и перспективата за нова търговска война със САЩ.
През този месец базираният във Франкфурт паричен орган публикува и актуализираните си икономически прогнози. Според ЕЦБ през 2024 г. общата инфлация в еврозоната ще бъде средно 2,4%, през 2025 г. - 2,1%, през 2026 г. - 1,9%, а през 2027 г. - 2,1%. За инфлацията, изключваща волатилните цени на храните и енергоносителите, централните банкери предвиждат средна стойност от 2,9% през 2024 г., 2,3% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г. и 2027 г.
Представителите на финансовата институция очакват по-бавно икономическо възстановяване в сравнение с прогнозите от септември. Въпреки че през третото тримесечие на тази година икономическият растеж на еврозоната се ускори, през текущото тримесечие той се е забавил.
Според прогнозите на Европейската централна банка икономиката на региона ще нарасне с 0,7% през 2024 г., с 1,1% през 2025 г., с 1,4% през 2026 г. и с 1,3% през 2027 г. Тези оценки се основават главно на повишаването на реалните доходи, което би трябвало да позволи на домакинствата да потребяват повече, както и на увеличаването на инвестициите от страна на фирмите. С течение на времето постепенно отслабващите ефекти от рестриктивната парична политика би трябвало да подкрепят засилването на вътрешното търсене, посочват в изявлението си финансистите.
Протекционизмът на Вашингтон и политическата нестабилност във Франция и Германия са сериозни причини за притеснения. Членовете на Управителния съвет на практика не знаят какви политики ще бъдат одобрени от новата администрация на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, как ще реагира Европа или какво ще бъде икономическото въздействие.
Политическите сътресения във Франция и предстоящите предсрочни парламентарни избори в Германия засилват несигурността и могат да принудят ЕЦБ да се намеси, засилвайки аргументите, че тя трябва да си остави пространство за предприемане на смели действия при необходимост.
Инвеститорите очакват Европейската централна банка да намалява лихвите на всяко заседание до юни, както и още веднъж през втората половина на 2025 г. Това ще сведе нивото на депозитната лихва до поне 1,75% в края на годината.
Федералния резерв
Федералният резерв на САЩ отбеляза известно забавяне с началото на цикъла по облекчаване. Централната банка пристъпи към него чак през септември, но с по-смел от очакваното ход, намалявайки лихвите не с четвърт, а с половин процентен пункт. Тогава стана ясно, че институцията планира да се върне към ниво на лихвите от около 3%, което е "неутрално" за икономиката - нито рестирктивно, нито насърчаващо, според коментарите на ръководителя Джером Пауъл.
Фед съобщи, че ръководителите му са избрали да понижат референтната лихва по овърнайт депозитите до диапазона от 4,75% - 5% „в светлината на напредъка относно инфлацията и баланса на рисковете“.
„Комисията (по отворения пазар – бел. ред.) придоби по-голяма увереност, че инфлацията върви устойчиво към 2% и преценява, че рисковете за постигане на целите ѝ за заетостта и инфлацията са в относителен баланс“, съобщиха през наесен ръководителите на американската централна банка в комюнике. Само централният банкер Мишел Боуман се бе разграничила от колегите си и е подкрепила понижаване на лихвите само с четвърт процентен пункт.
Фед задържаше основния си лихвен процент в диапазона 5,25% - 5,50% от юли 2023 г. насам, след като инфлацията се забави от 40-годишния си връх до ниво, което вече се доближава до целта на централната банка.
През ноември паричният орган очаквано намали лихвените проценти с четвърт процентен пункт до диапазона 4,50-4,75%.
„Последните показатели сочат, че икономическата активност продължава да се развива със стабилни темпове. От началото на годината условията на пазара на труда като цяло се подобриха, а равнището на безработица се повиши, но остава ниско. Инфлацията отбеляза напредък към целта от 2%, но остава малко по-ускорена“, се посочваше в изявление след заседанието на финансистите.
Решението бе взето в една несигурна среда, пише Ройтерс. Победата на Доналд Тръмп на президентските избори и перспективата, че неговите съпартийци републиканци ще контролират и двете камари на Конгреса през януари, доведоха до очаквания за промени в политиката - от вносни мита през намаляване на данъците до задушаване на имиграцията, които могат да пренапишат перспективите за икономическия растеж и инфлацията.
На 18 декември Федералният резерв на САЩ понижи основния лихвен процент до диапазона 4,25-4,50%. Така лихвеният процент е с цял процентен пункт под равнището от септември, когато централната банка започна да облекчава строгата парична политика, наложена за противодействие на рязкото ускоряване на инфлацията, започнало през 2021 г.
Централната банка съобщи още, че ще забави темпа, с който понижава лихвите предвид относително стабилната безработица и слабото подобрение през последно време на инфлацията.
"Икономическата дейност продължи да се разширява стабилно", като безработицата "остава ниска", а инфлацията е "относително висока", отбеляза Федералната комисия по отворения пазар в новото си съобщение за лихвите.
"В обмислянето на размера и времето за допълнителни корекции към целевия диапазон... Комисията ще оценява внимателно постъпващите данни, развиващите се перспективи и баланса на рисковете", допълни тя в нова формулировка, която очертава вероятна пауза в пониженията на лихвите, започваща от заседанието на 28-29 януари.
Сега американските централни банкери прогнозират, че ще направят само две понижения на лихвите от четвърт процентен пункт до края на 2025 г.
Това е с половин процентен пункт по-малко в смекчаването на политиката догодина, отколкото очакваха ръководителите към септември. Фед прогнозира, че инфлацията през първата година от новия мандат на администрацията на Доналд Тръмп ще се ускори от 2,1% в предишните прогнози до 2,5% според сегашните, много над целта на централната банка от 2%.
По-бавният напредък с инфлацията, която според сегашните прогнози няма да се върне към целта от 2% до 2027 г., означава по-бавен темп на понижения на лихвите и малко по-висока крайна точка от 3,1%, която също се очаква да бъде достигната през 2027 г., спрямо предишната "крайна" лихва от 2,9%, прогнозирана през септември.
Ръководителите на Фед повишиха и прогнозата си за дългосрочната неутрална лихва до 3%.
„Макар че Федералният резерв ще продължи да се стреми към прогнозиране на допълнителни облекчения за 2025 г., насоките относно темпа на намаляване на разходите по заемите вероятно ще бъдат по-предпазливи занапред“, смятат икономистите от TD Securities.
Доналд Тръмп ще встъпи в длъжност на 20 януари, а Фед заседава малко повече от седмица по-късно на 28-29 януари. Общо 58 от 99 икономисти в неотдавнашно проучване на Ройтерс заявиха, че очакват централната банка на САЩ да пропусне намаляване на лихвите на това заседание.
Централната банка повиши агресивно лихвите през 2022 и 2023 г., за да се справи с ускоряването на инфлацията, и започна цикъла на смекчаване на политиката през септември с половин процентен пункт. Тя отново понижи лихвата си с четвърт процентен пункт миналия месец.
Английската централна банка
През август Английската централна банка (АЦБ) намали лихвите за първи път от над четири години. Така след заседанието си в разгара на лятото основният лихвен процент във Великобритания бе понижен до 5%.
Банковият лихвен процент в страната се задържаше на 16-годишния връх от 5,25% от август 2023 г. насам.
През ноември финансовата институция понижи разходите по заемите за втори път тази година, но не посочи дали ще забърза с темпа на облекчаване на паричната политика, предупреждавайки, че държавният бюджет може да ускори инфлацията с до половин процентен пункт.
Пътят на АЦБ към допълнително облекчаване на политиката беше усложнен както от бюджета на министъра на финансите Рейчъл Рийвс, представен на 30 октомври, така и от избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ.
Сега Обединеното кралство планира годишни разходи за 70 млрд. паунда, почти половината от които ще се финансират чрез нов дълг. Междувременно Тръмп заплашва да наложи по-високи мита върху вноса, отприщвайки световна търговска война.
Пазарите на облигации се стреснаха, като доходността по държавните облигации на Обединеното кралство достигнаха едногодишни върхове след представянето на бюджета. Това събуди спомените за финансовия срив, предизвикан през 2022 г., когато минибюджетът на тогавашния британски премиер Лиз Тръс разтърси британските държавни облигации.
Английската централна банка приключи последното си заседание за годината с решение да остави лихвените проценти без промяна, след като по-рано инфлацията във Великобритания се ускори до осеммесечен връх. Именно такъв ход очакваха и икономистите, тъй като централните банкери на Острова продължават да са обезпокоени от ценовия натиск в сферата на услугите и бързия растеж на заплатите.
Междувременно инвеститорите намалиха залозите си за темпа на по-нататъшните понижения през следващата година след публикуването на данни за инфлацията през ноември и ръста на заплатите през лятото. Сега те очакват спад на разходите по заемите общо с около 50 базисни пункта, което е под прогнозите за намаления на стойност 70 базисни пункта от понеделник.
Швейцарската централна банка
Швейцарската централна банка изненада с първо намаляване на лихвите още през март. Тя намали основната си лихва с 25 базисни пункта до 1,50% в изненадващ ход, с което стана първата голяма централна банка, която преминава отвъд затягането на политиката, целящо да укроти инфлацията.
Решението не беше очаквано от икономистите, като повечето анализатори, анкетирани от Ройтерс, очакваха банката да запази лихвите без промяна на ниво от 1,75%. Това беше първото понижение на лихвите от централната банка от девет години.
Разходите по заемите бяха намалени, след като инфлацията в Швейцария се забави до 1,2% през февруари – девети пореден месец, в който увеличението на цените беше в рамките на целта на регулатора от 0-2%, което тя дефинира като ценова стабилност.
На последното си заседание за годината Швейцарската централна банка предприе по-голямо от очакваното намаление на основния си лихвен процент с 50 базисни пункта, за да засили защитата на франка.
На 12 декември финансовата институция понижи основния си показател до 0,5% - стъпка, очаквана само от малка част от икономистите, анкетирани от Bloomberg. Повече от анализаторите прогнозираха съкращение с четвърт пункт.
След като на четирите си заседания през 2024 г. Швейцарската централна банка понижи разходите по заемите до едно от най-ниските нива в света, лихвеният процент вече се върна на равнището, което достигна през септември 2022 г., когато беше сложен край на почти осемгодишната нулева парична политика.
Очаква се през следващата година намаленията на цените на електроенергията и наемите да доведат до по-нататъшно забавяне на инфлацията. През декември централните банкери отново понижиха прогнозата си за растежа на потребителските цени, като се очаква той да достигне 0,3% през 2025 г. Това е спад спрямо предишната оценка от 0,6%.
Японската централна банка
През март Японската централна банка (ЯЦБ) сложи край на осем години отрицателни лихви и други останали характеристики на нетрадиционната си политика, правейки историческа промяна от фокуса върху стимулиране на растежа, продължил десетилетия.
Макар че това беше първото увеличение на лихвите в Страната на изгряващото слънце от 17 години, то все още ги остави около нулата, тъй като крехкото икономическо възстановяване принуждава централната банка бавно да повишава разходите за заеми. Промяната направи ЯЦБ последната централна банка, която слага край на отрицателните лихви и на епоха, в която централните банкери по света стимулираха растежа чрез евтини пари и неконвенционални парични инструменти.
Освен това паричният орган се отказа от контрола върху кривата на доходността – политика, наложена през 2016 г., която ограничаваше дългосрочните лихви около нулата. Той реши и да прекрати покупките на рискови активи, например борсово търгувани фондове и японски тръстове за недвижими имоти.
Тъй като инфлацията надвишава целта на ЯЦБ от 2% вече над година, много пазарни играчи прогнозираха край на отрицателните лихви през март или май.
Впоследствие, през юли Японската централна банка увеличи основния си лихвен процент до 0,25% от диапазона от 0 до 0,1%. Тя също така съобщи, че ще намали месечния си темп на изкупуване на облигации до около 3 трлн. йени (19,6 млрд. долара) до първото тримесечие на 2026 г. Неотдавнашният темп на покупките беше около два пъти по-голям от тази сума.
Решението демонстрира волята на гуверньора Казуо Уеда да продължи с нормализирането на паричната политика след години, в които банката провеждаше ултралека политика, включваща последния в света отрицателен лихвен процент до март.
С плановете си да намали изкупуването на облигации финансовата институция пое по пътя на количественото затягане, след като в резултат на продължителния период на покупки на активи тя притежаваше повече от половината от облигациите в обращение в страната, а още по-голям дял от пазара заемаха облигациите със срок до 10 години и по-кратък.
На последното за годината заседание, което се проведе на 18 декември, финансовата институция запази паричната си политика непроменена.
Пътят напред за ЯЦБ все още е неясен. Тъй като следващото заседание на паричния орган ще се проведе четири дни след като Доналд Тръмп официално се завърне в Белия дом, несигурността остава висока. Представителите на централната банка вече са заявявали, че няма да повишават лихвените проценти, когато финансовите пазари са нестабилни.
Китайската централна банка
През юли Китайската централна банка увеличи подкрепата си за икономиката с изненадващо намаляване на лихвените проценти в опит да подкрепи растежа, след като липсата на решения за краткосрочни стимули от Третия пленум на Комунистическата партия миналата седмица разочарова инвеститорите.
Финансовата институция понижи седемдневната обратна репо лихва - ключов краткосрочен лихвен процент - за първи път от почти една година насам. Банките в страната последваха този ход около час по-късно, като намалиха основните си референтни лихвени проценти по кредитите, правейки по-евтино тегленето на ипотечни и други заеми.
Макар и скромни, съгласуваните действия подчертаха неотложността на властите да подкрепят икономиката, която расте с най-бавния темп от повече от година. Те бяха обявени само ден след като партията публикува обширен документ, в който се потвърждава планът на президента Си Дзинпин да постави технологиите в центъра на икономическото бъдеще на Поднебесната империя, като същевременно се допуска забавяне на растежа в краткосрочен план.
На провеждания два пъти в десетилетието Трети пленум беше потвърдено желанието на Пекин да се въздържа от масирани стимули, тъй като се стреми да пренасочи двигателите на растежа от захранваните с дълг сектори като недвижимите имоти. Си разкри планове за подпомагане на задлъжнелите местни власти, но заседаващите лидери миналата седмица не показаха, че ще опитат да стимулират търсенето или да ограничат срива на имотния пазар, който тегне над икономика № 2 в света.
През септември стана ясно, че Китай намалява размера на паричните средства, които банките трябва да държат в резерв, и понижава основния си лихвен процент. Централната банка също така понижи седемдневната репо лихва до 1,5% от 1,7%.
Така азиатската страна започна една от най-смелите си финансови кампании от десетилетия. Това се случи, след като редица банки от Wall Street понижиха прогнозите си за годишния растеж на азиатската страна под целта на правителството от около 5%.
Във втората половина на октомври Китайската централна банка понижи ключови основни лихвени проценти по кредитите, като едногодишният основен лихвен процент по кредитите (ОЛП) бе намален с 25 базисни пункта до 3,10% от 3,35%, а петгодишният ОЛП - със същия размер до 3,6% от предишните 3,85%.
На 9 декември стана ясно, че лидерите на страната планират да облекчат паричната политика на страната и да увеличат фискалните разходи през следващата година. Това е знак, че Пекин се подготвя за нова търговска война, след като Доналд Тръмп си спечели втори президентски мандат на изборите в САЩ миналия месец.
24-членното Политбюро на Комунистическата партия, ръководено от президента Си Дзинпин, обяви, че ще възприеме „умерено разхлабена“ стратегия за паричната политика през 2025 г., отбелязвайки първата си голяма промяна в позицията от 2011 г. насам. Органът прие и по-силни формулировки за фискалната политика, като заяви, че тя ще бъде „по-активна“ - стъпка напред от „проактивна“.
В знак на по-голяма решимост за укрепване на доверието лидерите също така обещаха да стабилизират пазарите на недвижими имоти и акции.
Китайската икономика показа признаци на стабилизиране през последните месеци, след като от края на септември властите разгърнаха широк пакет от фискални мерки. Очертаващите се американски мита обаче влошиха перспективите пред износа и увеличиха натиска върху втората по големина икономика в света да противодейства на евентуални сътресения от потенциална търговска война.
Макар че през последните години Поднебесната империя премина през няколко цикъла на затягане и разхлабване на паричната политика, от 2011 г. насам тя се придържа към всеобхватната характеристика на „благоразумна“ политика.
Последното решение отразява спешната необходимост да се засили режимът на облекчаване, възприет от централната банка, след като очакваният икономически бум след пандемията от Covid-19 не успя да се реализира. В резултат на този натиск Китайската централна банка намали лихвените проценти и няколко пъти понижи размера на паричните средства, които банките трябва да заделят като резерви, въпреки че властите трудно успяха да стимулират по-голямо кредитиране.
А на последното си заседание за годината, проведено на 20 декември, Китайската централна банка очаквано запази основните лихвени проценти без промяна - едногодишната лихва на 3,1%, а петгодишната - на 3,6%, в унисон с прогнозите.
16:24 | 28.12.24 г.
