Европейският съюз (ЕС) се нуждае от общ дълг, за да може да се конкурира със САЩ и да осигури на континента бъдеще, изпълнено с растеж и иновации. Това заяви гуверньорът на Италианската централна банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Фабио Панета, цитиран от Bloomberg.
„В основата на ниската производителност на европейската икономика лежи недостатъчният ѝ капацитет за иновации, което от своя страна се дължи на липсата на динамика в бизнес сектора“, посочи той по време на реч във вторник. „През последното десетилетие инвестициите в научноизследователска и развойна дейност на европейските компании са били около 60% от тези на американските компании, като разликата се увеличава с течение на времето“, добави финансистът.
Гуверньорът на Италианската централна банка изтъкна, че в момента публичният дълг на блока се състои основно от заеми за Фонда за възстановяване на ЕС, чиито разходи ще приключат през 2026 г.
„От 2028 г. нататък неизплатеният обем на облигациите на ЕС ще започне да намалява, като през следващите три десетилетия ще достигне почти нула“, каза Фабио Панета. „Създаването на общ фискален капацитет за финансиране на публични блага ще помогне на Европа да преодолее тази аномалия“, смята той.
Речта на практика повтаря доклада на бившия председател на ЕЦБ Марио Драги, в който той заяви, че Брюксел трябва да мобилизира допълнителни инвестиции в размер на 800 млрд. евро годишно, за да обнови разходите си за отбрана, да разработи нови технологии и да постигне целите си за енергиен преход. Драги заяви, че най-добрият начин да се постигне това е да се емитира повече общ европейски дълг.
Германия се противопоставя на идеята, опасявайки се от рисковете, свързани с общото използване на ресурсите, докато френският президент Еманюел Макрон заяви, че блокът трябва да намери решение или рискува да изостане.
Фабио Панета заяви, че общият дълг „не предполага създаването на „фискален съюз“ и няма да изисква нито финансов министър на ЕС, нито механизми за системни трансфери между държавите. Вместо това идеята е да се създаде обща разходна програма за финансиране на инвестициите, които са необходими за всички европейски граждани, чрез договор за производителност в рамките на целия континент.“
Той перифразира английския икономист Джон Мейнард Кейнс, който казва, че „важното е не да се правят по-добре или по-зле нещата, които страните членки вече правят, а да се правят нещата, които изобщо не се правят“.