Митата, обещани от новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, ще нарушат международната търговия, но в крайна сметка може да имат незначително въздействие върху инфлацията в еврозоната. Това заяви гуверньорът на Германската централна банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка Йоахим Нагел, цитиран от Ройтерс.
Тръмп превърна митата в ключов елемент от кампанията си, а някои анализатори се опасяват, че в бъдеще може да се получи много по-лошо повторение на търговската война с Китай, която бившият президент от Републиканската партия водеше през 2018-2019 г.
Нагел обаче цитира емпирични изследвания, които показват, че ефектът от всичко това върху вътрешните цени е „икономически малък“. „Макар че можем да бъдем съвсем сигурни за посоката на това въздействие, неговият размер изглежда незначителен“, каза той по време на конференция в Токио.
Финансистът добави, че ако геоикономическата фрагментация все пак доведе до по-голям инфлационен натиск, ЕЦБ и другите централни банки биха могли да го задържат чрез по-високи лихвени проценти.
На този фон гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис предупреди за щетите, които търговска война със САЩ би нанесла на Европейския съюз, и заяви, че е възможно споразумение с бъдещата администрация на Доналд Тръмп.
„Притеснявам се за митата, защото съм привърженик на свободната търговия и вярвам, че митата в крайна сметка нямат положително въздействие“, посочи премиерът на събитие на Bloomberg в Атина в понеделник. „Една търговска война между САЩ и Европа очевидно няма да е от полза нито за САЩ, нито за Европа“, каза той.
„Мисля, че може да се сключи сделка, когато става въпрос за САЩ“, добави Мицотакис, който е един от малкото лидери на ЕС, работили с Тръмп. Гръцкият лидер е разговарял с бъдещия американски президент миналата седмица.
Инфлация и лихвени проценти
Според гуверньора на Чешката централна банка Алеш Михл икономиките по света са изправени пред по-силно изразени колебания в потребителските цени, които ще изискват по-строги парични и фискални политики в сравнение с миналото.
„След период на ускорена инфлация сега навлизаме във фаза на по-висока волатилност на цените около целите на централната банка, с риск от повишаване“, посочи той в рамките на конференция в Мексико сити.
Гуверньорът отново изрази мнението си, че настоящият устойчив ценови натиск е резултат от почти нулевите разходи по заемите в продължение на повече от 10 години преди пандемията от Covid-19. Ето защо, каза той, сега централните банки трябва да поддържат по-високи лихвени проценти за по-продължителен период от време, докато правителствата трябва да балансират бюджетите си.
„Ако не успеят да го направят, може да рискуват втора вълна на инфлация, като друг ценови шок може да подейства като спусък“, смята Алеш Михл.
Централните банкери в Прага понижиха основната си лихва с 3 процентни пункта през последната година до 4%, като по-рано този месец предприеха осмото поредно намаление. Все пак Михл заяви, че „известна степен на ограничаване“ все още е необходима, за да се осигури забавена основна инфлация, която е от ключово значение за контролиране на растежа на основните цени в малка и отворена икономика като тази на Чешката република.
Гуверньорът на Ирландската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Габриел Маклуф заяви, че не се бърза с понижаването на лихвените проценти, като отхвърли идеята за бъдещи по-големи съкращения.
„Все още съм привърженик на благоразумния и предпазлив подход“, посочи той, цитиран от Bloomberg. „Когато политиката ни работи, ние сме на ясен път да постигнем целта си, не виждам защо да искаме да бързаме“, коментира той.
Макар да е оптимист по отношение на перспективата растежът на потребителските цени да се забави до 2%, Маклуф заяви, че би предпочел да види спад на измерителя на инфлацията в сектора на услугите. Въпреки това той заяви пред репортери в Дъблин, че е уверен, че ЕЦБ ще постигне тази цел през 2025 г.
Очаква се на последното заседание за 2024 г. през декември Маклуф и колегите му да пристъпят към четвърто за годината понижение на депозитната лихва. Инвеститорите и анализаторите очакват една стъпка от 25 базисни пункта, като спекулациите за по-голямо понижение до голяма степен бяха потушени от по-силните от очакваното данни за икономическия растеж в еврозоната.
„Когато се съберем през декември с моите колеги, ще вземем аргументирано и основано на много добра преценка решение“, категоричен е Габриел Маклуф. „Казали сме, че ще се решаваме среща по среща. Лично аз вярвам в това. Ще разполагаме с нов набор от прогнози, които ще пристигнат непосредствено преди заседанието, така че нека видим какво ще ни кажат те.“
Вицепрезидентът на Европейската централна банка Луис де Гиндос пък предупреди, че високите нива на държавния дълг могат да попречат на правителствата да се справят с дългосрочните икономически предизвикателства и да ги обрекат на нисък растеж.
В речта си по повод Седмицата на еврото във Франкфурт Гуиндос заяви, че набъбващите първични бюджетни дефицити, които увеличават дълговото бреме, могат да доведат до липса на възможности за разходи за справяне с изменението на климата, за отбрана, цифровизацията и ниската производителност.
„Фискалното изоставане или въпросите около пътищата за фискална консолидация биха могли да предизвикат допълнително преоценяване на суверенния риск“, каза той в понеделник. „Настоящите големи първични дефицити също така ще затруднят правителствата да подкрепят икономиката, ако станем свидетели на неблагоприятни шокове.“
Коментарите му са факт дни преди провеждания два пъти годишно от ЕЦБ преглед на финансовата стабилност, на който ще бъдат оценени нарастващите заплахи за банките, които са основен източник на финансиране за компаниите в региона. В последно време инвестициите изостават на фона на несигурността около икономическите перспективи, като преизбирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ представлява още един риск.
„Балансът на макрорисковете се измести от опасенията за ускорената инфлация към страховете за икономическия растеж“, каза Де Гиндос.
19:50 | 18.11.24 г.
