Дори след като инфлацията се насочи твърде надолу след най-агресивното затягане на основните лихви от поколение, централните банкери не желаят да обявят победа. Фактът, че темпът на увеличения на цените бе овладян без голям икономически спад, е постижение, което заслужава да бъде отбелязано, пише редакторът на Bloomberg Даниел Мос.
Макар че новите прогнози на Международния валутен фонд (МВФ) излязоха с обичайната препоръка за намаляване на дълга и порицаха негативите на протекционизма, това, което наистина изпъква, са добрите оценки за провеждането на паричната политика. През осемте си десетилетия съществуване кредиторът на света от последна инстанция разви репутация на институция, която често критикува. Затова и хвалбите в последните му икономически прогнози, които бяха представени във вторник, заслужават внимание.
„Забавянето на инфлацията без глобална рецесия е голямо постижение“, написа главният икономист Пиер-Оливие Гуриншас в блог публикация.
Има признаци, че централните банкери възприемат посланието, макар и да не го афишират. Лихвите биват намалени не само от някои от най-мощните регулатори като Федералния резерв, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (АЦБ). Разходите за заеми биват понижени и в Южна Корея, Индонезия, Нова Зеландия и Филипините. Централната банка на Тайланд, която устояваше на натиска да действа, въпреки че инфлацията стигна под целта, се предаде миналата седмица. Гуверньорът Сетхапут Сутхивартнаруепут се постара да каже, че инвеститорите не бива да виждат нещо твърде голямо в това намаление – той предпочете да нарече хода „рекалибриране“.
Всички тези стъпки бяха придружени от отрезвяващи забележки за готовност за спиране на разхлабването, ако цените започнат да се развиват в погрешна посока. Най-добре е тази реторика да се тълкува като остатъчни мисли от края на 2021 г. и 2022 г., когато централните банкери бяха атакувани за това, че закъсняха, а не като изявление за сериозни намерения.
Наистина ли инфлацията е вчерашна история? Развитието ѝ е много окуражаващо. В редица страни тя наскоро се върна към целта или поне започна да се забавя. Тенденцията е ясна: МВФ прогнозира, че глобалният ръст на основните цени ще се забави до 3,5% до края на следващата година спрямо ниво от 9,4% през третото тримесечие на 2022 г. В перспектива тази прогноза е малко под средната стойност за двете десетилетия преди пандемията. Не бива да забравяме, че това беше епохата, когато централните банкери се тревожеха за твърде ниската инфлация и прекарваха много време в размисъл как да я повишат.
След като битката е спечелена, паричните власти, които все още отказват да отстъпят, изглеждат изолирани. Мантрата на Централната банка на Австралия „да не се изключва нищо“ беше добра рецепта, особено в началото на годината, когато данните за инфлацията изглеждаха малко двусмислени. Езикът имаше и роля по отношение на връзките с обществеността: така управителят Мишел Бълок успя да се дистанцира от предшественика си Филип Лоу.
Репликата на Бълок изчерпа полезността си, особено когато тя призна, че напоследък не се обсъждат повишения на лихвите. На практика нещо е изключено. Инфлацията отстъпва: потребителските цени се повишиха с 2,7% през август спрямо година по-рано, което е първият път от август 2021 г. насам, когато те са в рамките на целта на банката от 2%-3%. Централната банка се нуждае от по-добър начин да опише позицията си от „тук-няма-нищо-за-гледане-хора“.
Простено ви е, ако сте пропуснали тази добра новина. В крайна сметка повечето заглавия за МВФ бяха за намаляването на прогнозите за растежа. Макар и технически точна, тази терминология затъмнява по-широк аспект. Икономическият ръст вероятно ще бъде 3,2% през 2025 г., колкото и през тази година. Това е само с 0,1 процентни пункта по-бавно от предишната прогноза. Това е положителен резултат предвид очакваните разходи за потискане на инфлацията. Въпреки трудностите на Китай глобалната картина не е твърде лоша. Повишаването на показателите в САЩ компенсира известно отслабване в Китай.
Потупването по рамото на МВФ е почти толкова популярно, колкото и възхваляването на централните банки. Нито едната страна не е съвършена. Твърде дълго МВФ се занимаваше с лекции за добродетелите на икономическата ортодоксалност. Държавите, които получават спешни заеми, обикновено се подчиняват на строги условия и често бяха принудени да се откажат от част от контрола върху вътрешния си дневен ред. Прословутата снимка от 1998 г. на управляващия директор на МВФ Мишел Камдесю, застанал над тогавашния индонезийски лидер Сухарто и принуждаващ го да подпише споразумение, е една от най-известните. Ако има образ от историята на МВФ, който фондът вероятно би искал да изтрие, това е този, тъй като миришеше на колониализъм.
Независимо от споровете относно темпа на намаляване на лихвите, общата картина е ясна. Това не е просто спечелена битка. Войната вероятно също е зад гърба ни. Само че не го казвайте прекалено силно. Хората може да си създадат погрешна представа.
11:07 | 25.10.24 г.
