БНБ: Има потенциални зони на уязвимост при заеми на по-задлъжнели кредитополучатели

Не се наблюдава влошаване на среднопретеглените показатели за кредитните стандарти, но се запазват идентифицираните потенциални зони на уязвимост при заеми с относително по-високо съотношение на кредита към стойността на обезпечението с по-висока дългова тежест и задлъжнялост на кредитополучателите. За това предупреждава централната банка в най-новото си издание „Банките в България“, което анализира състоянието на банковия сектор през второто тримесечие на тази година.

Динамика при основните рискове пред системата

Оценката на риска сочи придвижване в по-висока рискова категория на определени индикатори (кредитен растеж, задлъжнялост, цени на жилища и надцененост, среден размер на кредитите), което сигнализира за потенциално натрупване на средносрочни рискове за банковата система, пише в анализа на Българската народна банка (БНБ). Банковият регулатор напомня, че от 1 октомври се въведоха изисквания към кредитните стандарти на банките за сектор „Домакинства“, когато се отпускат и предоговарят заеми, обезпечени с жилищни имоти.

Рискове при капиталовата позиция и ликвидността

Наличието на силна капиталова позиция е от съществено значение за устойчивостта на банковия сектор и смекчаването на ефектите от потенциална реализация на циклични и структурни рискове, пише в изданието на БНБ. От централната банка отбелязват, че приетите изисквания по отношение на кредитните стандарти нямат възпиращ кредитната дейност характер, а са насочени към поддържане на здравословни нива на заемите чрез лимитиране на по-крайните интервали на показателите за обезпеченост, задлъжнялост и срок при вземане на кредитните решения. С това те допълват и подкрепят прилаганата от централна банка политика на изграждане на капиталови буфери с оглед поддържането на стабилността на банковата система, аргументират се от БНБ.

В централната банка отчитат, че текущите равнища на капиталовите съотношения са значително над минималните регулаторни изисквания и изискванията за капиталови буфери.

Ликвидната позиция на банковия сектор се запазва солидна. Депозитната маса нараства устойчиво, а нивата на съотношението на ликвидно покритие и на съотношението на нетно стабилно финансиране са значително над регулаторните изисквания, посочват експертите на БНБ, но се надяват, че кредитните институции трябва да имат предвид високата степен на несигурност и вероятност от изменения в обема и структурата на депозитите, които могат да настъпят при потенциални неблагоприятни промени във финансовото състояние на предприятията и домакинствата.

Качество на активите

През второто тримесечие на тази година брутният кредитен портфейл на банковата система расте с по-висок темп (4%) спрямо този за първото тримесечие (2,8%). В същото време при необслужваните активи се наблюдава намаление, в резултат на което общият дял на необслужваните кредити по брутна стойност в кредитния портфейл към 30 юни възлиза на 4% (при 4,3% в края на март). За това допринасят и дейностите по събиране на вземания, отписвания и продажби на кредити, посочват от БНБ.

Банковата статистика показва, че нетните необслужвани кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка), които представляват остатъчният кредитен риск в банковите баланси, през второто тримесечие намаляват със 114 млн. лв. (5%) до 2,1 млрд. лв. и остават изцяло покрити от размера на капитала, превишаващ капиталовите изисквания и приложимите буфери.

В края на юни общата натрупана обезценка на кредитите и авансите достига 3,3 млрд. лв., или с 36 млн. лв. (1,1%) повече спрямо края на март. През второто тримесечие, поради намалението на необслужваните заеми и аванси в банковата система присъщата им обезценка също отбелязва спад, но с по-нисък темп. В резултат на това, в края на юни степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси с присъщата им обезценка расте до 48,5% (при 47,3% в края на март).

Дял на необслужваните кредити и аванси в общите кредити и аванси на банковата система