След години на неочаквана устойчивост на пазара на труда в еврозоната най-накрая се появяват пукнатини, които подтикват Европейската централна банка (ЕЦБ) към по-бързо понижаване на лихвените проценти, пише Bloomberg.
Въпреки все още рекордно ниската безработица след инфлационния шок и затрудненията в икономиката централните банкери виждат признаци на промяна, които подкрепят още едно намаление на разходите по заемите на заседанието на финансовата институция тази седмица.
При положение че големи компании като BASF и Thyssenkrupp вече освобождават персонал, някои експерти се опасяват от внезапно влошаване на пазара на труда, което би могло допълнително да разклати региона, намиращ се на ръба на рецесия.
„Смятам, че представителите на ЕЦБ ще намалят лихвите и през октомври и ще продължат с още такива ходове“, коментира Соерен Раде, икономист в Point72. „Ключовата загриженост наистина е свързана с пазара на труда“, посочва той.
Едва през юли председателят на базираната във Франкфурт банка Кристин Лагард изтъкна силата на европейския пазар на труда като нещо, за което ЕЦБ трябва да „отдели време за събиране на нова информация“ при определянето на паричната политика. Сега това време изглежда е изчерпано.
Засега данните сочат по-скоро леко охлаждане, отколкото бърз спад. Но през второто тримесечие на годината растежът на заетостта се забави до едва 0,2%, а делът на свободните работни места се понижи до 2,6% през същия период от пика, достигнал 3%. Проучванията, като например месечните анкети за индекса на мениджърите по поръчките (PMI) от S&P Global, също показват влошаване на картината.
„Забавянето на броя на свободните работни места и на темпа на наемане на персонал са сигнали, на които трябва да се обърне внимание - това очевидно беше важен мотив за Федералния резерв в САЩ да намали лихвите с 50 базисни пункта през миналия месец“, заяви Михала Маркусен, главен икономист в Societe Generale.
Гуверньорът на Португалската централна банка Марио Сентену вижда ранни признаци за смекчаване на ситуацията в еврозоната, като „някои от тях проблясват с по-спешни предупредителни знаци от други, но всички сочат към потенциален обрат на пазара на труда“.
Дори „ястребите“ в Европейската централна банка признават проблема. Членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел смята, че по-малкият апетит към персонала прави по-вероятно устойчивото забавяне на инфлацията до целевото равнище от 2%. Гуверньорът на Латвийската централна банка Мартинс Казакс отбеляза риска от повратна точка, когато някои фирми може да започнат да отменят по-ранното трупане на персонал, тъй като икономиката не се представя добре.
Основният проблем е производството, което е притиснато от слабото търсене от Китай и неблагоприятните конкурентни условия в страната. Макар че това е така от известно време, популярната теория досега гласеше, че фирмите запазват персонала си независимо от това, в случай че по-късно е трудно да го наемат отново при нужда.
Някои фирми изглежда губят вяра в икономическото възстановяване. Пример за това е Volkswagen, който обмисля безпрецедентно затваряне на заводи в Германия. Непрекъснато се появяват планове за съкращения в сектора, включително в Continental.
В резултат на това икономистите от Goldman Sachs прогнозират, че през следващите няколко тримесечия равнището на безработица в еврозоната ще нарасне до 6,7%. Те твърдят, че е възможен и по-лош резултат, ако икономиката не постигне добри резултати, което подкрепя тезата им за намаляване на лихвените проценти на всяко следващо заседание на ЕЦБ, докато депозитната лихва не достигне 2%.
В подкрепа на аргументите за по-бързо облекчаване е фактът, че по-мекият пазар на труда обикновено се изразява и в по-скромно увеличение на заплатите и по този начин в по-бавна инфлация.
„Ако пазарите на труда продължат да се охлаждат, работниците биха могли да приемат по-скромни увеличения на заплатите при предстоящите преговори в замяна на сигурността на работното място“, писаха наскоро икономисти от Barclays.
Предположението на ЕЦБ, че през втората половина на 2025 г. ще постигне устойчиво целта си за инфлация от 2%, се основава на забавяне на растежа на заплатите. Но паричният орган също така не иска пазарът на труда и напредъкът в заплащането да се забавят твърде много.
Главният икономист на финансовата институция Филип Лейн заяви миналата седмица, че по-силният пазар на труда „повишава вероятността за достигане на инфлационната цел, а не за хронично изоставане от нея“, и че „през следващите години увеличението на заплатите ще бъде по-последователно спрямо целта“, отколкото преди пандемията от Covid-19.
„Пазарите на труда в еврозоната все още изглеждат доста устойчиви, но има ясни признаци на смекчаване“, заяви Карстен Юниус, икономист в Bank J. Safra Sarasin. „ЕЦБ също трябва да реагира на това и да се увери, че няма истински спад със значително нарастваща безработица. Това предполага и изпреварващо намаляване на лихвените проценти“, добави експертът.
14:17 | 14.10.24 г.
