Австрийският гуверньор не изключва завръщане на ЕЦБ към неконвенционални политики

Новите инструменти, които Европейската централна банка (ЕЦБ) внедри в паричната си политика през последните години, предлагат голям брой позитиви, но и създават някои предизвикателства пред финансовите институции. Това коментира по време на своя публична лекция Роберт Холцман, гуверньор на Австрийската национална банка (OeNB) и член на Управителния съвет на ЕЦБ. Лекцията бе на тема „Нормализация на паричната политика в еврозоната - предизвикателства и възможности“, а домакин на събитието в петък беше Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) в София.

Лекцията беше посветена на перспективите пред паричната политика в еврозоната през следващите години. Холцман обсъди периода на ниски лихвени проценти до 2020 г. и съпътстващите го неконвенционални мерки на паричната политика на ЕЦБ (напр. количествени облекчения), както и бъдещото провеждане на паричната политика.

„Ако приемем, че инфлацията в еврозоната е укротена, дали е възможно ЕЦБ да се върне към класическия си инструментариум отпреди 2008 г., доминиран от промени в лихвените проценти, или неконвенционалните парични политики, включително политиката на количествени облекчения, ще се използват и в бъдеще? Отговорът ще зависи от перспективите за естествения лихвен процент (колко трябва да са лихвите в "нормални времена"). Ако той е спаднал през последните десетилетия поради структурни фактори като промени на пазара на труда, застаряването на населението и демографските процеси, които са релевантни и в България, това ще означава по-честа употреба на "извънредни", неконвенционални мерки“, посочи финансистът.

Сред т. нар. неконвенционални парични политики е придържането към отрицателни лихви - моментът, в който отрицателният лихвен процент по депозитните улеснения спадне под нулевата долна граница, което води до стимули за спестяване или намаляване на допълнителните разходи за заемане на средства.

Друго средство са програмите за закупуване на активи, при които закупуването на финансови активи от централните банки (предимно публични и частни облигации) увеличава тяхното търсене и намалява техните (средносрочни и дългосрочни) лихвени проценти.

Роберт Холцман описа и сценарии за предоставяне на финансиране от централните банки на кредитни институции при атрактивни условия (включително отрицателни лихвени проценти по заемите), които да се прехвърлят върху домакинствата и предприятията.

Даването на предварителни насоки също влиза в списъка на неконвенционалните парични политики, като в такъв случай се цели предоставяне на информация за бъдещата парична политика и намеренията на централните банкери, основани на оценката на перспективите за ценова стабилност.

Такъв тип неортодоксален подход може да се наложи при изисквания за минимални резерви като ниво на депозита, който търговските банки трябва да държат в централната банка, в случай на силна рецесия и други.

„Проучванията на непредвидените ефекти от неконвенционалната парична политика, особено върху разпределението на доходите и богатството и върху разпределението на ресурсите, са ограничени. Последиците от неконвенционалната парична политика включват проблеми с баланса на повечето централни банки, като прогнозираният отрицателен собствен капитал до 2030 г. или дори до 2040 г. може да подкопае независимостта на централните банки”, заяви гуверньорът на Австрийската централа банка по време на лекцията си.

Той добави, че предложените алтернативи на конвенционалната парична политика са ограничени по брой и ангажименти и могат да включват по-висока инфлационна цел.

Централният банкер, познат като един от „ястребите“ на ЕЦБ, не коментира бъдещето движение на разходите по заемите в еврозоната, тъй като вече започна т. нар. период на затишие преди следващото заседание на базирания във Франкфурт паричен орган. След поредицата разочароващи данни за икономиката на еврозоната и новината, че инфлацията във валутния блок се е забавила под целта от 2%, пазарите очакват на 17 октомври Европейската централна банка да пристъпи към третото за годината намаляване на разходите по заемите.

В рамките на събитието Атанас Пеканов, икономист в Австрийския институт за икономически изследвания, заместник министър-председател по управление на европейските средства в първото и второто служебни правителства на Стефан Янев през 2021 г. и в служебното правителство на Гълъб Донев (август 2022 – юни 2023 г.), посочи, че централните банки играят все по-важна роля не само на финансово ниво, но и в живота на всеки един гражданин.

„Лихвените проценти са важни за всеки от нас“, категоричен бе той и изтъкна, че Австрийската централна банка винаги е била силен партньор за България.

Преди началото на лекцията Австрия бе посочена като пример по отношение на монетарната политика, както и че паричната политика на България показва добри резултати през последните години.