Инфлацията беше победена навсякъде, освен в урните. Това е урокът от политически тежката година от двете страни на Океана.
И още един урок – стандартният инструментариум за реагиране на големи колебания в цените, които са най-важни за избирателите и икономиката, се нуждае от основен ремонт, пише Bloomberg.
В Европа и САЩ инфлацията и високите разходи за живот са основните притеснения за гласоподавателите, които са нетърпеливи да накажат управляващите, защото са допуснали това да се случи. И няма никакво значение, че основният темп на инфлация в повечето страни вече се върна към нормалното, както и че контролът на цените е работа на централните банки, добавя агенцията.
За политиците, които изпитват гнева на гласоподавателите, е изкушаващо да заключат, че когато става дума за парична политика, избраните правителства имат нужда от по-голяма дума. Защо не, ако ще бъдат обвинявани, когато нещата се объркат?
Аржентинският президент Хавиер Милей например обеща по време на предизборната си кампания да „взриви“ централната банка, въпреки че не е показал никакви признаци, че ще го направи, откакто встъпи в длъжност.
Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп, кандидатът на републиканците за Белия дом, иска „да има поне думата“ за това накъде ще се движат лихвените проценти и смята, че ще свърши по-добра работа в управлението им.
Намаляването на независимостта на Федералния резерв би било контрапродуктивно и ще изпрати сигнал на инвеститорите, че централната банка ще бъде по-политическа и потенциално по-спокойна по отношение на инфлацията. Това би се превърнало в повишена рискова премия върху американския дълг и вероятно по-високи, а не по-ниски лихвени проценти с течение на времето.
Тръмп коментира и пред Bloomberg Businessweek това лято, че има план за намаляване на разходите, „защото ако можете да намалите разходите, можете да намалите и лихвите“. Тук той има право, добавя Bloomberg.
Правителствата могат и трябва да правят повече, за да се справят с ценовите шокове от страна на предлагането, защото все по-често ще ставаме свидетели на такива кризи. Същевременно настоящият подход далеч не е идеален.
С изострянето на климатичните проблеми, търговските войни и геополитическите конфликти е по-вероятно ценовите шокове в бъдеще да наподобяват инфлационните възходи и спадове от последните няколко години, отколкото пристъпите на инфлация през 80-те и 90-те години, причинени от излишно търсене. Да се разчита единствено на лихвените проценти за справяне с този вид „шокова флация“ е не само политически разяждащо, но и скъпоструващо.
Още по-лошо, както се посочва в неотдавнашен документ на Европейския парламент, като се поддържат лихвените проценти по-високи, става още по-скъпо да се правят дългосрочни инвестиции - в борбата с изменението на климата например, което би направило бъдещи ценови шокове много вероятни.
Въпреки че затягането на паричната политика никога не е популярно, когато инфлацията се подхранва от прекомерно търсене, тези по-високи ставки се случват поне след период на нарастващи доходи. За разлика от това, централна банка, която повишава лихвените проценти след шок от страна на предлагането, както например войната в Украйна, ще предизвика ръст на ипотечните плащания на фона на увеличението на битовите сметки и цените на храните.
Нищо чудно, че централните банки през 2021 г. и 2022 г. бавно тръгнаха по този път, пише Bloomberg. Шоковете в предлагането също означават, че паричната и фискалната политика вероятно ще се движат в различни посоки.
Ако имаме късмет, последният период – с глобална пандемия и европейска война – ще се окаже изключителен. Но енергетиката и храните са точно секторите, които биха могли да създадат проблем в контекста както на изменението на климата. Един по-геополитически фрагментиран свят вероятно ще означава и по-чести и непредсказуеми смущения във веригите на доставки. Историята ни учи, че централните банки не могат да си позволят да отхвърлят такава инфлация като „преходна“.
07:41 | 08.10.24 г.
