Германия, Франция и Италия призоваха Европейския съюз (ЕС) да проявят сдържаност при изготвянето на финансови правила и вместо това да се фокусират върху подсилването на конкурентоспособността на банковия сектор. Това е поредният сигнал за глобалната политическа промяна за приоритизиране на икономическия растеж пред регулациите, съобщава Bloomberg.
Трите най-големи икономики в ЕС искат блокът да облекчи някои правила, които вече са в сила, така че банките да имат „равни условия“ на действие спрямо други големи юрисдикции. Те призоваха още следващата Европейска комисия (ЕК) да се „въздържи от стартирането на нови мащабни инициативи“ във финансите в краткосрочен до средносрочен план, отправяйки призива в общо писмо до генералния директор по финансовите услуги.
ЕС среща недоволство заради склонността си към регулации, като френският президент Еманюел Макрон предупреди тази седмица, че твърде много правила рискуват да направят блока неконкурентен. САЩ вече драстично се отдръпват от предложенията си за прилагането на последния пакет от реформи след банковата криза, известни като Basel Endgame, а британската финална версия на същите правила бяха широко приветствани от банките като много по-благоприятни от първоначално предложените.
Германия, Франция и Италия искат „по-силен акцент върху конкурентоспособността на финансовия сектор, особено банките“, пишат те в писмото.
„Напоследък бяха предложени няколко инициативи, споделящи една обща цел – да се обърне тенденцията на отслабваща конкурентоспособност на Европа“, пишат правителствата в писмо от 24 септември. „Финансовият сектор не трябва да бъде имунизиран срещу тези действия“.
Говорител на германското финансово министерство заяви, че няма коментар по продължаващи политически дебати. ЕК и италианското финансово министерство не са отговорили на искането за коментар, а френското министерство на финансите не е имало такъв.
Докато политиците настояват за растеж, ключови глобални регулатори твърдят, че политическото отдалечаване от регулациите за сметка на растежа е опасно, тъй като са нужни по-твърди режими, за да се избегне повторение на финансовата криза. Нови рискове, например сътресенията в Близкия изток и потенциален срив на сенчестото банкиране, също трябва да бъдат смекчени, твърдят те, поискали анонимност заради конфиденциалност на разговорите.
Писмото е било адресирано до Джон Бериган – главния директор по финансовите услуги в ЕК. Той заяви на събитие миналия месец, че сега е много по-трудно да се аргументират нови правила в интерес на финансовата стабилност, но че той няма „изведнъж да се върне назад към леки регулации“.
В писмото трите страни определят шест сфери на внимание за следващата ЕК, която започва работа през ноември. Те включват коригиране на предложеното приемане на капиталови реформи, засягащи търговските портфейли на банките, така че европейските кредитори да не са в неизгодно положение, ако САЩ решат да се „отклонят значително“ от глобалната сделка.
Групата иска още ЕС да работи по-усилено върху рационализиране на регулациите, „с крайна цел облекчаване на административното бреме за банковата индустрия и добавяне на гъвкавост към взимането на решения“.
„Коефициентът на зелените активи“, използван за оценка на това колко устойчиви са портфейлите на банките, също трябва да бъде преразгледан, пишат те. Комисията следва да възприеме по-„последователен и реалистичен“ подход към рисковете, свързани с климата и прехода, допълват те.
Писмото излиза само няколко седмици след като бившият гуверньор на Европейската централна банка Марио Драги публикува дългоочаквания доклад за начините за стимулиране на растежа в ЕС. Комисията трябва да направи преглед на банковата система до края на 2028 г.
Сега Франция, Германия и Италия искат междинният доклад за конкурентоспособността на банковия сектор „да бъде завършен много преди“ този краен срок.
15:16 | 04.10.24 г.
