Българска банка за развитие (ББР) е готова с програмата InvestEU. След одобрението на Министерството но финансите в понеделник ще бъде обявено нейното начало. Това съобщи изпълнителният директор на ББР Илия Караниколов на конференцията “Банките за развитие – инструмент за по-добро използване на публичните средства”, посветена на партньорството между насърчителните и търговските банки и по повод 25-ата годишнина от създаването на държавната банка.
Той напомни, че преговорите с Европейската комисия (ЕК) отнеха две години, но е постигната гъвкавост в съответствие с предизвикателствата на българския пазар. Взети са под внимание предложенията на търговските банки, които са партньори в прилагането на финансовия продукт. „Договорени са с ЕК всички изисквания за допустимост, за да няма проблеми при одит", уточни Караниколов.
Повече устойчиви инвестиции
ББР и ЕК подписаха споразумение за издаване на гаранция по програма InvestEU в размер на 40 млн. евро. Тя е в допълнение на издадената през 2023 г. гаранция на стойност 125 млн. евро, като с нея гаранцията достига 165 млн. евро. Това ще позволи отпускането на ресурс за малкия и средния бизнес в страната, както и за устойчиви инвестиции на компаниите и домакинствата, в размер на над 2,5 млрд. лв. (около 1,2 млрд. евро) чрез кредитиране от търговските банки.
ББР бе акредитирана за прилагащ партньор по програма InvestEU през 2023 г. Тя е един от общо 17-те прилагащи партньори по програмата, преминали одитен процес, който им позволява да управляват европейски средства и бюджетни гаранции.
Гаранцията от ББР по InvestEU е осигурена с публични средства и дава възможност на бизнеса да получи ресурс при по-ниски изисквания за обезпечения, по-подходящи ценови условия, както и по-дълъг срок за акредитиране.
При откриването на форума служебният министър на иновациите и растежа Росен Карадимов, чието министерство е принципал на ББР, отбеляза важната роля на националните банки за развитие за стимулиране на икономиката в Европа и по света. „Над 550 такива банки има на пазара и всички те имат специална мисия, която ги отличава от търговските банки“, посочи министърът.
По думите му, ББР се утвърди като важен член на групата на европейските банки за развитие. Три са основните стълбове в дейността ѝ – директно участие на пазара, изпълнение на държавната политика и връзка между банките и публичния ресурс. До момента ББР е подкрепила дейността на 27 333 микро- и малки и средни предприятия у нас, общо 22 са международните ѝ партньори.
Карадимов отчете, че ББР подобрява своята прозрачност и управление. Той подчерта ролята, която има новата стратегия на банката за периода 2024-2026 година, като силен пазарен инструмент на държавата за подкрепа на малките и средни предприятия, за подпомагане на публичните политики и преодоляване на регионалните дисбаланси.
„Когато публичният ресурс е малко, тогава банките за развитие осигуряват средства за такива сектори като здравеопазване и образование. ББР ще финансира и подкрепя и военнопромишления комплекс, като така се реализира държавната политика“, изброи секторите, към които се насочва публичния ресурс, Карадимов.
В изказването си служебният заместник-министър на финансите Мартин Дановски напомни, че освен ефективното използване на европейските средства чрез ББР, много важно е мобилизирането на частния капитал. По думите му ББР се е превърнала в ключов инструмент особено в кризисни ситуации, като е станала гарант на различни фирми.
„Не по-малко съществени очакваме да са резултатите и от работата на ББР по инвестиционния инструмент Invest EU, където банката е партньор по изпълнение на програма за България, за чието изпълнение подписаният финансов принос от страна на Министерството на финансите достигна 165 млн евро“, посочи Дановски. Той отбеляза, че гаранцията от ББР е осигурена с публични средства и дава възможност бизнесът да получи ресурс при по-ниски изисквания за обезпечения, по-подходящи ценови условия , както и по-дълъг срок за акредитиране.
Подуправителят на Българска народна банка(БНБ) Петър Чобанов посочи, че ББР е намерила своето място в институционалната рамка, след като е включена сред компаниите, които са с принципал Министерството на иновациите и растежа, заедно със „София Тех Парк“ и Фонд на фондовете.
Ролята на банките за развитие
„Международните банки за развитие трябва да се допълват и да изграждат синергия, за да има полза за националните икономики и да се използват по-добре ресурсите“, заяви Кириакос Какурис, вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Той обясни, че това е така, защото банките за развитие познават местния пазар и могат да са много полезни. Какурис даде като добър пример 16-милиардната програма за кръгова икономика, по която ЕИБ работи с банките за развитие.
„Обсъждат се различни икономически предизвикателства, обменя се опит, за да изпълнят банките за развитие своята цел – подкрепа на местната икономика и създаване на работни места“, уточни той. Според него целта е всяко евро да попадне при този, който наистина се нуждае от него.
Какурис смята, че е много важно финансовите инструменти да се допълват и добави, че дългосрочните инвестиции са в основата на устойчивото развитие. Като добър пример той посочи иновативни проекти с Фонд на фондовете, с които се постигат екологични цели и по този начин икономиката става по-устойчива и конкурентна на по-ефективен пазар.
По време на дискусията в първия панел на форума „Принос на банките за развитие за по-добро използване на публичните средства“, главният секретар на Европейската асоциация на публичните банки Марсел Рой, който беше модератор, наблегна на световния опит във функционирането на банките за развитие.
Йосип Павкович, член на управителния съвет на хърватската HBOR, обясни, че проектите, на с които финансовата институция отпуска заеми на своите клиенти, са договаряни при нулева лихва, когато са изпълнени всички условия, проектът е с екологична насоченост и дори тогава заемът се връща наполовина.
„Партньорството между европейските институции и ЕИФ с портфейлни гаранции и след това задълбочаване на сътрудничеството с частично делегиране на правомощията, доведе до еволюцията с InvestEU“, коментира Анотонджулио Марин, ръководител на отдел „Прилагане на InvestEU“ в Европейската комисия. Той посочи, че ЕК преценява, че има място за увеличение на инвестициите и подобрение на процедурите, за да станат по-ефективни фирмите.
Според Паскал Лагард, изпълнителен директор на BPI France, успешното прилагане на стратегия с даване на гаранции за рискови проекти е превърнала финансирането в стандартен продукт, който се прилага от иновативни фирми в производството. Той подчерта, че консултантските услуги са били необходими на предприемачите, за да организират по-добре бизнеса си. Той акцентира върху смисъла да се обсъждат проектите от различни икономически сектори на правителствено ниво, като подчерта необходимостта от дългосрочно финансиране в отбранително производство.
“Два пъти годишно правим проучване на икономическите условия и получаваме актуална информация от търговските банки за необходимостта от финансиране“, съобщи какъв подход прилагат, за да разполагат с необходимата база данни Тимо Люксила, вицепрезидент на финландската Finnvera. По думите му това е помогнало да се насочат средства към експортно ориентирани фирми. „ По този начин са построени круизни кораби и фериботи“, даде пример той.
Чаба Харшани, директор на унгарската MFB, отчете, че кохезионната политика с фондове и финансови инструменти от ЕС е допринесла за разширяване на дейността на финансовата институция, след като тя се е отказала от гаранциите, но е предоставяла заеми с гаранционни инструменти от ЕС.
Според Деляна Иванова, съветник на министъра на иновациите и растежа, ролята на ББР е да не влиза в конкуренция с търговските банки при финансирането на проекти, като стратегията ѝ включва по-бързо усвояване на бюджетните средства и финансиране на проекти в инфраструктура, образование, здравеопазване, както и предоставянето на финансови инструменти в подпомагане на отбранителната индустрия.
Партньорство с банките
Във втория панел на конференцията “Партньорства с търговските банки” изпълнителният директор на ББР Илия Караниколов напомни, че синергията между ББР и търговските банки е ключова за финансирането на малките и средни предприятия.
„За този четвърт век, откакто съществува, ББР е подкрепила около 28 хиляди малки, микро и средни предприятия, като размерът на индиректните кредити, отпуснати от търговските банки, надхвърля 1,6 млрд. лева. Отново чрез тях и благодарение на гаранционните ни програми българските предприятия са били финансирани с над 3,6 млрд. лева“, съобщи Караниколов.
Петя Димитрова, председател на Асоциация на банките в България и главен изпълнителен директор на "Пощенска банка", настоя търговските банки и ББР да правят повече синдикирани заеми при споделянето на риска и гаранциите. Тя поиска програмите за иновации да са за по-големи суми, като отчитат риска в различните сектори, в които търговските банки са по-ограничени или имат регулативни, рискови или други ограничаващи критерии.
„Тук ролята на ББР би била ключова в това да разработи по-гъвкави, по-малко бюрократични програми. Нещо, което слушаме от всички наши клиенти“, обясни Димитрова. И потвърди, че търговските банки са абсолютно готови да приложат финансирането по инициативата InvestEU, по която около 2,5 млрд. лева са парите, които биха могли да бъдат усвоени и разпределени към българския бизнес.
Председателят на Асоциацията на банките в България разкри, че организацията е направила дългогодишна стратегия с четири ключови за цялото общество приоритети и се надява за съдействие от ББР. На първо място тя постави финансовата грамотност, като отбеляза, че ако ББР включи подобна инициатива в нейната програма, това би било голям успех за цялата държава. „Втората линия е киберсигурност, която е ключова област за банките и за цялото общество“, посочи Димитрова. На трето място тя постави партньорството в ESG (екологични, социални и управленски практики), а на четвърто – дигитализацията, която трябва да улесни процеса на електронното управление и документооборота.
По думите на Цветанка Минчева, главен изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк“, банките искат да работят в среда с повече данни и това ще направи диалогът с ББР по-ефективен. Според нея целта е да се правят повече автоматизирани проверки при отпускането на заеми.
"Смятам, че сме в много важен момент от икономическото развитие на континента и България е част от тази тенденция. Банките имат изключително важна роля – трябва да растем, да се трансформираме, а същото трябва да правят и предприятията", коментира Питър Рубен, кънтри мениджър на "KBC Груп" в България и главен изпълнителен директор на ОББ. Той напомни, че Европа днес произвежда по-малък дял от БВП, отколкото САЩ, а има по-голямо население. Затова тенденциите не са благоприятни, което изисква необходимост от промяна. Той е на мнение, че „ако развивате само настоящия си бизнес модел, пропускате възможността за трансформация, за да се развивате и в бъдеще“. „Затова трансформацията трябва да бъде към по-устойчива икономика, по-устойчив начин на извършване на стопанска дейност и по-устойчиво общество“, добави банкерът.
Според Илиан Георгиев, главен изпълнителен директор на БАКБ, ролята на ББР е да създава устойчиви партньорства, а не само да има програми, които да решават конкретни нужди. Той настоя да има обща програма, която да помага на банките да развиват бизнеса със своите клиенти, за да го модернизират. „България вече не може да бъде страната на евтиния труд, отдавна трябва да имаме много автоматизирани бизнеси на съвсем различно ниво и това трябва да става с помощта на ББР“, препоръча Георгиев как да се повиши конкурентоспособността на българската икономика.
Изпълнителният директор на "Банка ДСК" Боян Стефов подчерта, че е много важна ролята на банките в поддържане на непрекъснатото създаване на нови бизнеси в новите направления, за да се съхрани конкурентоспособността на Европа.
„Повечето от малките компании са млади, нямат имущество, нямат доказани бизнес модели и много от тях, ако нямат подкрепата на гаранционните схеми, по същество са негарантируеми. Това може да доведе до тяхната бърза смърт", смята банкерът. Той е на мнение, че България има вече екосистема, която спонсорира стартъпите, но парите се насочват основно в технологиите и софтуера, като остават много други бизнеси практически непокрити. Той смята, че партньорството между ББР и търговските банки може да се окаже много важно и формиращо за икономиката.
22:53 | 03.10.24 г.
