Едва 1,2 млн. българи спестяват – 22% от пълнолетното население, показва проучване на „Тренд“, проведено по поръчка на ЕКИП. Само 6% от тези 1,2 млн. българи използват тези средства, за да инвестират дългосрочно.
Хората между 40 и 60 години по-често заделят от своите средства. Значително влияние оказва образователното равнище на респондентите, каза Димитра Воева от „Тренд“. Хората с висше образование са склонни да заделят по-често средства, като според нея това се дължи не само на повечето възможности за реализация, които дава по-високото образование, но и с по-добрата финансова грамотност.
Колко често трупаме спестявания?
Около 58% от спестяващите българи заделят пари всеки месец, коментира Стоян Панчев от ЕКИП. 38% спестяват пари от допълнителни доходи – бонуси, 13-а заплата и др. Голяма част от спестяващите успяват да спестят до 20% от доходите си (общо 74%). Само 4% от тези, които успяват да заделят средства, пестят над 30 на 100.
„До 10% спестяване на дохода би трябвало да виждаме основно сред хора на по-млада възраст, но правилната тенденция, която се забелязва в общества с голямо спестяване – като САЩ и Германия, е, че с придвижването на възрастта това води до по-висок процент на спестения доход“, каза Панчев.
Според него това се дължи както заради състоянието на нашата пенсионна система, така и заради специфичната история на развитие на българската икономика, заради които нямаме тази ясно отличима разлика при доходите между по-възрастните и по-младите.
Пари за черни дни
Българите спестяват основно за спешни случаи и инциденти (68%), като вероятността това да е фокусът на спестяването нараства с възрастта. За почивки и екскурзии заделят 42% от спестяващите, за ремонт – 38%. След тях се нареждат семейни тържества (21%), техника (19%) и автомобил (13%).
Ние спестяваме, но не за да натрупваме стойност и да инвестираме, а за да си купим нещо след известно време, коментира Стоян Панчев.
По думите му разбивката при данните за взимане на потребителски кредити изглежда по сходен начин. Една част от населението взима кредити, за да си позволи почивка, кредити, автомобил, а друга част – спестява, каза още той.
Къде държим спестяванията си?
По-голямата част от хората държат парите си в банкови депозити на разплащателна сметка, като това е инструментът, използван от 84% от респондентите.
„Банковите депозити на разплащателна сметка носят ниска, дори отрицателна възвращаемост, което означава, че спестявайки, хората дългосрочно губят. Това показва ниска финансова грамотност“, коментира изпълнителният директор на Tavex и специалист по инвестиции Макс Баклаян.
Според него навикът да се инвестира в чужда валута – предпочитан от 21% от спестяващите, е останал от 90-те години, когато левът е бил нестабилен. Днес обаче левът е стабилен и тази практика за него отново е знак на ниска финансова култура.
В спестовни сметки държат парите си 61%, в жилища – 18%, а по 5% от спестяващите респонденти инвестират в инвестиционно злато, инвестиционни фондове, криптовалути.
За да спестят пари, хората у нас са готови да се лишат първо от луксозни стоки като техника и автомобил и това се отнася за 63% от спестяващите българи. 51% се лишават от хранене навън, а 36% – от спорт.
„Правилната форма на спестяване е, когато първо платим на бъдещото себе си и изхарчим остатъка. Българинът не прави точно това, а прави обратното – първо харчим, а спестяваме това, което остане в края на месеца. Затова гледаме на спестяването като на форма на лишение“, коментира Баклаян.
Той обърна внимание, че хората, които влагат средствата си в жилища и земя, не гледат на тях като на инвестиция.
„Бърка се функцията на имота – вместо за инвестиция, хората смятат, че това е форма на спестяване“, каза още той.
Според него спестяващите осъзнават, че държейки парите си в банка, губят от инфлацията, но са по-склонни да държат парите си в банка. Това на практика показва неразбирането им за това как работят парите, каза още той. Същевременно 73% казват, че инфлацията е намалила спестяванията им.
Според него заради ниската финансова култура хората са склонни да губят малко по малко пари в банкови депозити заради ниската доходност в момента, отколкото да рискуват с инвестиране.
Кои активи пазят от инфлацията?
Традиционно в България се вярва, че това са имотите, които са предпочитани от 54% от респондентите. Баклаян обърна внимание на това, че значение дали този актив наистина ще пази от инфлацията, има нивото ѝ и тенденцията банките да отпускат ипотечни кредити.
8% намират инвестиционното злато като спасително убежище, като България е на трето място след Полша и Германия по покупка на инвестиционно злато от физически лица, каза още Баклаян.
2% се доверяват на криптовалутите срещу инфлациятаа 2% – избират акции на фондовата борса.
„Хората, които не следят редовно личния си бюджет, не осъзнават за какво харчат голяма част от парите си. Ако започнете да следите, може да откриете, че да се намалят голяма част от тях не е трудно“, каза Стоян Панчев.
Баклаян отбеляза, че това човек да пести не означава да се понижи стандартът му на живот. Даде пример с това да си носим храна от вкъщи в офиса, вместо да си поръчваме, защото така ще се храним по-качествено, като едновременно с това спестяваме.
14:28 | 02.10.24 г.
