Федералният резерв на САЩ в сряда понижи основната си лихва с 0,5 процентни пункта, което бе значително над очакванията на повечето анализатори, но бе прието спокойно от финансовите пазари - основните борсови индекси и държавните облигации приключиха търговската сесия почти без промяна, пише в. "Файншъл таймс".
"Това беше новаторско решение. Гаранция, чрез която да се удължи доброто състояние на икономиката", посочва Питър Хупър, заместник-председател за проучванията в Deutsche Bank, който има почти 30-годишен стаж във Фед.
По думите му целта на централния банкер Джером Пауъл е да осигури "меко приземяване" на икономиката.
Решението беше смел ход от страна на Фед и бе взето броени седмици преди президентските избори в САЩ през ноември, неизбежно ставайки обект на критики, отбелязва изданието.
Кандидатът за президент на Републиканската партия Доналд Тръмп вече заяви, че понижението на лихвите или е направено по "политически причини" в помощ на опонента му за Белия дом Камала Харис, или тъй като икономиката е "в много лошо състояние".
В много отношения решението бележи и повратен момент за Пауъл, чийто мандат начело на най-могъщата централна банка в света съвпадна с период на сътресения, включващи пандемията от Covid-19, най-голямото свиване на икономиката от Голямата депресия, исторически държавни интервенции, война и тежки шокове в предлагането, които изостриха най-тежката инфлационна спирала от 40 години.
Мнозина икономисти се съмняваха, че Пауъл ще успее да овладее ценовия натиск, без да потопи най-голямата световна икономика в рецесия. Две години след инфлационния връх обаче, показателят почти се е върнал към целевото ниво на Фед от 2 на сто, а икономическият растеж остава стабилен.
Обяснявайки решението снощи, председателят на Фед определи по-голямото от обикновено намаляване на лихвите като "пребалансиране" на паричната политика, за да отговори на състоянието на икономиката, в която ценовият натиск значително отслабва, а търсенето на трудовия пазар също се охлажда.
"Икономиката на САЩ е в добра форма и решението ни цели да я запази такава", каза Пауъл на пресконференцията след заседанието.
В миналото Фед обикновено се е отклонявало от традиционните ходове с четвърт процентен пункт само когато е било изправено пред прекомерни шокове - в началото на пандемията, например, или когато през 2022 г. стана ясно, че централната банка не е анализирала правилно инфлационния проблем в американската икономика.
Понижението в сряда беше предприето, без да има подобни тежки икономически или финансови шокове, което подчертава желанието на институцията да избегне рецесия, отбелязва "Файненшъл таймс".
Ако Пауъл успее да постигне подобно меко приземяване, то това ще затвърди наследството му като председател на Фед, посочва Даян Суонк от KPMG.
Решението по-скоро отразява усилията на Фед да балансира рисковете, пред които е изправена икономиката. След като инфлацията бе вкарана в допустими граници, централната банка се насочи към трудовия пазар, където по-бавният месечен растеж и нарастващата безработица будят опасения.
Следващата стъпка за ръководителите на регулатора е да определят колко бързо да намалят лихвите, за да достигнат неутрално ниво. По време на пресконференцията Пауъл заяви, че не е необходимо да се бърза.
Двама от 19-те членове на Комисията по парична политика смятат, че Фед трябва да задържи лихвите на новото им ниво от 4,75-5 процента до края на годината. Други седем прогнозират само още едно понижение с 0,25 процентни пункта тази година, а разминаването в оценките за перспектите за 2025 г. е дори още по-голямо.
Задачата на Пауъл ще бъде да постигне единодушие сред членовете на Комисията, което ще бъде сложно предвид неясната икономическа картина, където се забелязва известно задържане на инфлацията въпреки цялостното подобрение и зараждащата се слабост на иначе стабилния пазар на труда.
Президентските избори също са важен фактор, макар Пауъл вчера отново да заяви, че решенията на Фед ще бъдат вземани единствено на основата на икономическите данни.
/БТА/