UniCredit шокира Германия в сряда със своята офанзива срещу акциите на Commerzbank, продавани от правителството, пише в материал за Bloomberg колумнистът Пол Джей Дейвис. Това увеличи дела на италианския кредитор до 9% и неизбежно предизвика дебати за това, че може да наддава за останалата част от книжата. В изявление кредиторът посочва, че ще поиска регулаторно разрешение за увеличаване на дела си над 9,9%, „ако и когато е необходимо“.
Има много пречки пред това UniCredit да погълне немския си конкурент – и още повече, преди подобна сделка да придобие смисъл извън вътрешния пазар на Commerzbank. Но интересното е, че точно тази седмица бившият италиански премиер и президент на Европейската централна банка Марио Драги откри възможен път, който би позволил най-накрая да се появят наистина паневропейски банкови групи.
Със или без Commerzbank, UniCredit щеше да бъде основен бенефициент от останалия в сянка план на Драги, който беше заровен в доклада за конкурентоспособността от над 400 страници, представен от него на Европейската комисия тази седмица. Неговото предложение е пряк път към постижима форма на банков съюз, но само за най-големите международни кредитори като Banco Santander, BNP Paribas, Deutsche Bank и UniCredit.
UniCredit е добър казус за това защо е необходим планът и как той може да помогне. Италианската банка вече притежава германски кредитор, HypoVereinsbank, но фрагментираният характер на европейския финансов сектор означава, че нейните депозити и капитали са разположени предимно в Германия. Кредитирането остава фрагментирано по национални линии в Европейския съюз и UniCredit е ограничена в размера на капитала, който може да изплати като дивиденти на централния си офис в Милано. Закупуването на Commerzbank ще ѝ позволи да използва задържан капитал, за да подпомогне повече местното кредитиране и да увеличи печалбата си в Германия. Би трябвало да има и икономии на разходите, но отново най-вече в Германия.
За главния изпълнителен директор Андреа Орсел създаването на по-силна позиция в Германия може да се окаже достатъчно привлекателна награда, която да бие изискванията му за възвръщаемост при сключване на сделки. Но ако трансграничното банкиране се превърне в реалност в Европа, преодоляването на това изискване вероятно ще бъде по-лесно.
За Драги укрепването на европейските финанси беше ключов момент от неговия доклад за конкурентоспособността. ЕС трябва да се стреми да стимулира своята индустрия, да осигури енергийни доставки и да защити интересите си срещу САЩ и Китай и за това се нуждае от финансиране – и то много. Общият европейски дълг и общите разходи може да осигурят това, но от политическа гледна точка то си остава почти невъзможно. Настояването за единен капиталов, инвестиционен и банков пазар може да бъде по-леснодостъпният отговор.
Докладът на Драги отбелязва, че европейците, изненадващо, имат повече спестявания от американците. В края на 2022 г. домакинствата в ЕС са имали 1,39 трлн. евро, докато тези в САЩ са имали 840 млрд. евро. Но твърде много пари са заседнали в банкови сметки в ЕС и остават в рамките на националните държави, докато американците инвестират много повече в големи капиталови пазари.
Европейските банки са много по-големи в сравнение с икономиката на ЕС, отколкото са американските кредитори спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ. Но пазарната стойност на JPMorgan Chase & Co. е по-голяма от тази на водещите десет базирани в ЕС банки, взети заедно, защото европейците правят по-малко с парите си, пазарната активност е слаба и банките печелят много по-малко от такси.
За да помогне за решаването на този казус, Драги призова за единен европейски регулатор на ценни книжа, подобен на Комисията по ценни книжа и борси на САЩ, който да хармонизира и наблюдава общия капиталов пазар на ЕС, което ще помогне на потребителите да намерят интересни инвестиции в цяла Европа, а компаниите да набират пари.
Банковият съюз също би бил от полза, но винаги е бил най-трудната част. Тя изисква обща програма за гарантиране на депозитите в цяла Европа, която да стои зад банки от всякакъв размер на целия континент. Северноевропейските страни отдавна се противопоставят на идеята да бъдат зависими от лошите заеми на своите южни съседи – въпреки че с германската икономика, която има повече трудности в момента, нещата може да не стоят съвсем така.
Политическата безизходица в банковото дело може да бъде прекъсната, ако ЕС създаде категория големи международни кредитори. Това е минимална реформа, която ще изисква единни схеми за застраховане на депозитите и банково оздравяване на ниво ЕС само за първите 20 или малко повече кредитори.
„Банките с наистина континентален обхват на операции не само биха подпомогнали по-добре европейските компании, които оперират в множество държави членки на ЕС, но те също са необходимите играчи на интегрираните капиталови пазари, в поемането на ценни книжа, извеждането на компаниите на борсата и подпомагането им“ при сливанията и придобиванията, се казва в доклада на Драги.
За първи път тази идея е толкова напреднала като обществена политика, смятат специалисти по правителствени въпроси и консултанти, въпреки че е била обсъждана между представители на сектора и надзорните органи в предишни дискусии.
Големите банки като цяло биха го приветствали, но все още има въпроси, които трябва да бъдат изгладени. Кои банки биха попаднали в челната група? Няколко са очевидните, но има 27 държави с банки, които биха искали да се присъединят, без значение дали са подходящи, или не. Ще бъдат ли готови националните регулатори да се откажат от надзора върху местните клонове на големите банки – и техните депозити?
Европа се нуждае от по-голям и по-динамичен финансов сектор, за да се конкурира със САЩ и Китай. Този пряк път към банковия съюз може да бъде много полезна стъпка. Германия отдавна е упорита бариера пред обединението на европейските финанси. Би било подходящо именно двама италианци, Драги и Орсел, да намерят начин да преодолеят пречките.
17:09 | 12.09.24 г.
