Почти всеки втори банкер (47%) очаква ръст на преструктурираните банкови кредити, според проучване на „Ърнст и Янг“ (EY) в Централна и Източна Европа. Данните обхващат 20 държави, сред които и България.
Според анкетираните финансови специалисти ситуацията ще се успокои в началото на следващата година и най-вече през втората половина на 2025 г., когато фирмите ще са „научили уроците си“, а лихвените проценти ще спомогнат за намаляване на напрежението.
Резултатите от изследването показват, че през 2023 г. е имало по-сериозни, но по-малко на брой случаи на кредитно преструктуриране, докато очакванията за цялата 2024 г. са за „по-леки“, но повече като количество промени и предоговаряния на проблемни кредити.
Според проучването България не следва общата тенденция – у нас бакерите са по-скоро оптимисти и не смятат, че се задава увеличение на проблемните кредити.
„През първата половина на годината имаше някои значими престктурирания в България. През юли 2024 г., Европейската комисия одобри план за преструктуриране на "Български пощи". Това е и първото решение на ЕК за план за пресктуркуриане на пощенски оператори. Бяха разгледани и предложения за преструктуриране на банковите кредити на някои големи производствени предприятия“, коментира данните Мартин Бочев, съдружник, ръководител на отдел „Стратегия и сделки“ в EY Bulgaria.
Причини за негативните прогнози на финансовите експерти
Основните причини за негативните очаквания на банкерите от Централна и Източна Европа са увеличаващите се разходи на фирмите, намалялото търсене в определени индустрии и нивата на лихвените проценти, които остават високи. Най-засегнати са секторите на строителството, земеделието и недвижимите имоти, следвани от производството и търговията.
Строителният сектор е най-активен по отношение на преструктурирането на кредити заради високата инфлация, която увеличава цените на материалите, енергията и труда. В същото време браншът е под натиск и от високите лихвени нива и колебанията в търсенето в някои от европейските страни. Въздействие върху земеделския сектор оказват войната в Украйна, високите цени на горивата, торовете и енергията, като негативно влияние има и горещото време, довело до лоши резултати за сектора.
Недвижимите имоти продължават да се възприемат като особено нестабилен сектор – от една страна, стои намаленото търсене в някои от страните в Централна и Източна Европа, а, от друга страна, има очакване ценовият балон да се спука и това да доведе до сътресения.
По данни от втората половина на 2023 г. промяната в условията и разсрочването на дълга остава най-честото решение при преструктуриране. Второто най-често решение е продажбата на активи. Броят на рефинансираните кредити се увеличава, което може да се приеме и като знак за възстановяване на пазара след пандемията и връщане към икономически растеж, отчитат от EY. Въпреки това, случаите на несъстоятелност продължават да нарастват, тъй като ликвидните резерви се изчерпват след продължителното излагане на пазарен натиск.
По отношение на източниците на финансиране банките остават най-предпочитани от над 90% от бизнеса, сочат данните за 2023 г. По-малък е интересът към нови финансови институции и фондове за дялов капитал, както и намиране на държавно финансиране.
18:47 | 12.09.24 г.
