Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано понижи отново лихвените проценти. След първото намаление през юни, последвано от пауза през юли, депозитната лихва беше намалена с още четвърт пункт до 3,5% в четвъртък.
Две други лихвени ставки също бяха коригирани като част от представената през март ревизия на политиката на базираната във Франкфурт банка. Основните лихвени проценти по рефинансиране и пределните лихвени проценти по кредити бяха понижени с по 60 базисни точки. Целта е в крайна сметка да се даде на банките по-голяма свобода на действие по отношение на това колко парични средства са им необходими, за да работят.
„Въз основа на актуализираната оценка на Управителния съвет за инфлационните перспективи, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика е целесъобразно да се предприеме още една стъпка към смекчаване на степента на ограничаване на паричната политика“, посочват от Европейската централна банка в изявление.
Според прогнозата на финансовата институция общата инфлация в еврозоната ще бъде средно 2,5% през 2024 г., 2,2% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г. Очаква се инфлацията отново да се ускори през втората половина на тази година. След това през втората половина на следващата година инфлацията би трябвало да се забави до целевата стойност от 2%.
По отношение на основната инфлация прогнозите за 2024 г. и 2025 г. бяха леко ревизирани нагоре, тъй като инфлацията при услугите е по-забързана от очакваното. Същевременно централните банкери продължават да очакват рязко забавяне на основната инфлация - от 2,9% през тази година до 2,3% през 2025 г. и 2% през 2026 г.
„Вътрешната инфлация остава висока, тъй като заплатите продължават да нарастват с високи темпове. Все пак натискът върху разходите за труд се забавя, а печалбите частично буферират въздействието на по-високите заплати върху инфлацията“, посочват от ЕЦБ.
Условията за финансиране остават рестриктивни, а икономическата активност все още е потисната, което отразява слабото частно потребление и инвестиции.
Според прогнозите базираната във Франкфурт банка през 2024 г. икономиката на еврозоната ще нарасне с 0,8%, като през 2025 г. ще се увеличи до 1,3%, а през 2026 г. - до 1,5%. Това е лека низходяща ревизия в сравнение с прогнозите от юни, дължаща се главно на по-слабия принос на вътрешното търсене през следващите няколко тримесечия.
„Управителният съвет е твърдо решен да гарантира, че инфлацията своевременно ще се върне към средносрочната си цел от 2%. Той ще запази лихвените проценти достатъчно рестриктивни толкова дълго, колкото е необходимо за постигането на тази цел. Ще продължим да прилагаме подход, зависещ от данните и от всяко заседание поотделно, за определяне на подходящото равнище и продължителност на рестрикцията“, се посочва в изявлението. От финансовата институция отново напомнят, че не се ангажират предварително с конкретна траектория на разходите по заемите.
Представителите на Европейската централна банка изглеждаха относително единни в подкрепата си за намаляване на лихвените проценти тази седмица, въпреки че отвъд това се появяват пукнатини и сблъсъците стават все по-вероятни с приближаването на депозитната ставка до 3%.
„Ястреби“ като Изабел Шнабел, член на Изпълнителния съвет на регулатора, и президента на Германската централна банка Йоахим Нагел предупреждават да не се предприемат твърде бързи стъпки към облекчение, преди инфлацията да е овладяна. Други се опасяват, че позицията на ЕЦБ може да стане твърде рестриктивна и да ограничава икономиката повече, отколкото е необходимо.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард ще коментира решението от днешното заседание на пресконференция по-късно днес.
15:40 | 12.09.24 г.
