Решенията в Европейската централна банка (ЕЦБ) ще станат много по-сложни и оспорвани, след като лихвените проценти спаднат до около 3% и се появят спорове относно това какво все още е необходимо, за да се поддържа инфлацията под контрол. Това твърдят анализатори, цитирани от Bloomberg.
Макар че следващите две или три намаления на депозитната лихва от сегашното ѝ ниво от 3,75% едва ли ще предизвикат големи търкания, след това дебатът ще стигне до различни виждания както за ценовите перспективи, така и за точката, в която паричната политика спира да ограничава икономическия растеж.
Очаква се основният лихвен процент в еврозоната да достигне от 2% до 3% в обозримо бъдеще. Но със забавянето на инфлацията пазарите и анализаторите смятат, че разходите по заемите ще се приближат до горната граница на този диапазон, а може би дори ще я достигнат до края на годината. Според тях в крайна сметка те ще се установят на ниво от около 2,5%.
Вече има ранни индикации за предстоящото напрежение.
„Колкото повече лихвите се доближават до горния диапазон на оценките за неутралния лихвен процент - т.е. колкото по-малко сме сигурни колко рестриктивна е нашата политика - толкова по-предпазливи трябва да бъдем, за да избегнем самата политика да се превърне във фактор, забавящ дезинфлацията“, заяви в петък членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел.
Представителите на ЕЦБ до голяма степен са съгласни, че има възможност за по-нататъшно намаляване на лихвите, тъй като ръстът на потребителските цени все още съответства на прогнозите им за връщане към целта от 2% в края на следващата година.
След първоначалния ход през юни се очакват още облекчения на паричната политика през септември и декември. Инвеститорите не изключват и още едно през октомври.
По-малко съгласие обаче има по въпроса колко голяма заплаха все още представлява инфлацията в еврозоната, която през август възлиза на 2,2%. По-благосклонният лагер се опасява от изоставане от целта, особено след като икономиката на 20-те държави от еврозоната губи инерция. „Ястребите“ пък се опасяват, че твърде бързото разхлабване на политиката би довело до риск от повторно разпалване на скока на цените.
Такива аргументи вече се изказват в рамките на 26-членния Управителен съвет.
От една страна, гуверньорът на Гръцката централна банка Янис Стурнарас призова централните банкери да бъдат „еднакво загрижени за надхвърлянето на инфлационната цел, но и за обратния сценарий“, а португалският финансист Марио Сентену заяви, че ЕЦБ трябва да „забави инфлацията с възможно най-малки жертви“ - препратка към потенциалните икономически проблеми, ако паричната политика остане прекалено строга за твърде дълго време. Според него опасността е регионът да се върне към средата на ниска инфлация и нисък растеж, която предшестваше пандемията от Covid-19.
За разлика от него хърватинът Борис Вуйчич изтъква упорития растеж на цените в сектора на услугите, който през август се повиши до 4,2%, докато гуверньорът на Германската централна банка Йоахим Нагел заяви миналата седмица, че ЕЦБ не бива да понижава лихвите твърде бързо, защото „едно малко по-силно икономическо възстановяване може допълнително да забави връщането към нашата цел“.
Определянето на момента, в който паричната политика започва да стимулира икономическия растеж, а не да го задържа, е още по-трудно, най-вече защото т.нар. неутрален лихвен процент не може да се наблюдава лесно и съществуват множество оценки за това къде се намира той.
В статия от януари икономисти от базираната във Франкфурт банка заявиха, че моделите показват реален лихвен процент между -0,75% и 1% - което означава номинален лихвен процент от 1,25% до 3%. Франсоа Вилроа дьо Гало обаче заяви през април, че оценката на ЕЦБ и Френската централна банка предполага номинален лихвен процент от 2% до 2,5%.
„Това не е непременно целта за настоящата фаза на намаляване на лихвените проценти“, каза той тогава. „Тя просто показва, че разполагаме със значителна свобода на действие за понижаване на лихвите, преди да излезем от територията на рестрикциите“.
Такива оценки на неутралния лихвен процент се основават на все още слабите фундаментални показатели на икономиката на еврозоната - като ниската раждаемост и затихващата производителност.
„Продължаващият стагфлационен риск в еврозоната ще направи намаляването на лихвите след следващата седмица по-спорно, защото Управителният съвет отново е ясно по-разделен между „гълъби“ и „ястреби“, заяви Карстен Бржески, ръководител на макроотдела в ING. „За да могат „ястребите“ да се съгласят на поредица от намаления на лихвите, растежът в еврозоната трябва да отслабне още повече“, добави тя.
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - бел. авт.
11:01 | 03.09.24 г.
