Лондонското Сити иска Тръмп да се върне в Белия дом

Не го казвайте на глас, но лондонското Сити иска бившият американски президент Доналд Тръмп да се завърне в Белия дом, пишат за Politico Хана Брентън и Елинор Майърс.

Тъй като САЩ се насочват към изключително оспорвани избори през ноември, по върховете на прагматичния финансов район на Лондон има видима липса на страх и дори малко ентусиазъм от перспективата Тръмп да се върне в Белия дом.

Разбира се, не всичко е цветя и рози. За обичащото свободния пазар Сити президентството на Тръмп може да дойде с нежелано протекционистко отношение към глобалната търговия и потенциално вредни възгледи за войната в Украйна, което може да разтърси пазарите.

Но позиция на Тръмп за свободни финанси може на теория да улесни достъпа до американския пазар в момент, когато Ситито се опитва да си върне растежа, след като загуби част от бизнеса си в ЕС след Brexit.

„Може да има добро отношение от Белия дом“, каза високопоставен британски финансов лобист, който предпочита да остане анонимен, за да говори свободно.

„Може да получите американска администрация, която да иска да има по-малко ограничителна регулаторна рамка за финансовите услуги, което може индиректно да предизвика повече финансови потоци през Атлантика.“

Избледнели спомени

Тръмп може да е бил див и непредсказуем през първия си мандат, но някои в Ситито сега са склонни да преглътнат потенциалния хаос от втория му престой на поста.

„Тръмп беше президент веднъж и това не доведе до спад на долара или някакви големи проблеми на финансовите пазари, въпреки че редица негови политики бяха противоречиви“, коментира висш адвокат от Ситито, също анонимно.

Вместо това голямата неизвестна вече е президентството на Камала Харис, а и ключова част от нейния икономически план включва атакуване на големия бизнес заради спекула при храните.

„Като цяло Тръмп се смята за про-бизнес и от тази гледна точка Ситито вероятно ще бъде по-положително настроено за него, отколкото за Камала Харис, чиято политика вероятно ще бъде по-малко полезна за бизнеса“, каза адвокатът.

Част от фактора страх относно Тръмп е намалял, защото Ситито харесваше назначенията му на висши регулаторни длъжности. Много от тях имаха опит в индустрията и има надежда, че същото може да се случи и този път.

„Когато Тръмп спечели през 2016 г., той назначи много компетентни хора от нашата индустрия в SEC [Комисията по ценните книжа и борсите], CFTC [Комисията за търговия със суровинни фючърси] и FDIC [Федералната корпорация за застраховане на депозити]“, посочва Ангъс Канвин, директор за международните отношения в UK Finance, която представлява британските банки.

По време на президентството на Тръмп от 2017 г. до 2021 г. бившият изпълнителен директор на Goldman Sachs Стивън Манучин беше назначен за министър на финансите на САЩ. Кристофър Джанкарло, бивш изпълнителен директор на брокера за суапове GFI Group, беше председател на CFTC.

А Рандъл Куорлс, инвеститор от областта на непубличния капитал и ветеран от Министерството на финансите, беше главният банков регулатор на Тръмп във Федералния резерв.

„Политическите назначения определят политическия дневен ред по отношение на търговията с финансови услуги и други неща“, добавя Канвин.

Позитивите

За Ситито истинската златна кокошка на новото президентство в САЩ би било включването на въпроси, свързани с финансовите услуги в споразумението за свободна търговия между САЩ и Обединеното кралство.

Тази идея умря при президента Джо Байдън и изглежда малко вероятно да бъде съживена при президентството на Харис.

Но при Тръмп може би ще стане по-лесно да се продават британски финансови услуги в САЩ или да се сътрудничи по-добре през океана, или чрез невидима сделка, или чрез по-общо ограничаване на регулациите.

Що се отнася до осигуряването на по-добри условия за Ситито, желанието на САЩ ще бъде по-голям фактор от това кой е на върха на британската политика, защото, поне за финансовите услуги, достъпът до пазара на САЩ, особено в щати като Ню Йорк, е печалбата.

Въпреки че новото лявоцентристко лейбъристко правителство на Великобритания може да не е естествен идеологически съмишленик на едно популисткото президентство на Тръмп, това важеше и за двойката Тони Блеър - Джордж Буш-младши, но въпреки това те бяха близки съюзници.

А финансовият министър на Обединеното кралство Рейчъл Рийвс даде знак за намерението си да работи оттатък Атлантика. През първия си месец на поста тя летя до Ню Йорк и Вашингтон, за да призове водещи финансисти и инвеститори в САЩ да подкрепят проекти в Обединеното кралство. Тъй като растежът е нейният приоритет номер едно, Рийвс посочи, че може да се опита да съживи търговските преговори между двете държави, ако Тръмп спечели.

Криптофенове

Една конкретна част от финансовата индустрия се надява на благоприятна рамка.

Неотдавнашната подкрепа за криптовалутите от Доналд Тръмп беше забелязана от криптофирмите от двете страни на Атлантика, въпреки че той веднъж описа биткойн като „измама“.

„Не ме изненадва, че хората [в Обединеното кралство], чийто поминък зависи от криптоиндустрията, са много за Тръмп“, казва Джордж Макдона, базиран в Лондон управляващ директор на KR1, фирма за инвестиции в цифрови активи.

Той добавя, че на много от замесените в криптоиндустрията „вотът зависи само от отношението на кандидатите към нея“.

„Къде другаде има такава пряка връзка между нечие финансово състояние и политиката?“, пита риторично той.

Все пак това не означава, че Ситито е сляпо за потенциалните рискове, които Тръмп и неговата склонност към импулсивни и еднолични решения могат да донесат.

Английската централна банка (АЦБ), например, държи под око геополитическите рискове, които биха могли да предизвикат волатилност на финансовите пазари или да провалят всяко икономическо възстановяване.

В своя доклад за финансовата стабилност от юни надзорното звено на АЦБ предупреди, че „политическата несигурност“, свързана с изборите по света, „се е увеличила“.

Банката подчерта опасенията, че „геополитическите рискове могат да си взаимодействат и да увеличат вероятността от кристализиране на други уязвимости, усилвайки въздействието върху глобалната и британската финансова стабилност“.

Но за Лондонското Сити залогът може би е оправдан.