Централната банка на Швеция понижи разходите по заемите за втори път от май насам и очерта по-бързо облекчаване на паричната политика от очакваното, тъй като инфлацията спада под целта и най-голямата скандинавска икономика се забавя сериозно.
Централната банка във вторник намали референтната си лихва до 3,5% от 3,75% и обяви, че обмисли още три намаления на лихвените нива до края на годината. Предишните насоки на институцията предполагаха две понижения на лихвите, пише Bloomberg.
„Ако перспективите пред инфлацията останат същите, основният лихвен процент може да бъде намален още два или три пъти тази година, което е малко по-бързо от оценката на Изпълнителния съвет през юни“, посочва се в изявление на Riksbank.
През юни управителят на централната банка на Швеция Ерик Тедeн и неговите заместници сигнализираха за предпазлив подход. Напоследък обаче призивите за по-бързо облекчаване на паричната политика се увеличават, тъй като инфлацията е под целта на банката от 2% от юни, а потребителите са под натиск заради високите разходи по заемите.
Намалението на лихвите беше очаквано от всички икономисти, анкетирани от Bloomberg.
Шведската крона поевтиня спрямо еврото след решението с 0,1% до 11,4401 крони за 1 евро, като очакванията са валутата на страната да остане под натиск. Чувствителната към риск валута се възстанови от най-ниското ниво за тази година, достигнато след срива на пазара в края на юли, и е една от най-добре представящите се валути от Г-10 досега през август.
Riksbank започна да облекчава паричната си политика през май, като стана една от първите централни банки в богатия свят след пандемията, която намали лихвите. Понижението е първото в Швеция от осем години насам.
Актуалните насоки на банката предполагат, че основната лихва ще достигне 2,75% в края на годината, докато през юни се очакваше лихвите да спаднат до 3% към края на 2024 г. Прогнозата предполага също така, че инфлацията вероятно ще остане под 2% през тази и следващата година.
От централната банка посочват, че според новата информация от юни „перспективите пред растежа в Швеция и в чужбина са малко по-слаби, отколкото в последната публикувана прогноза“.
Икономиката на Швеция е по-чувствителна към промени в паричната политика, отколкото са другите европейски страни, тъй като лихвените проценти по ипотечните кредити често са фиксирани на относително кратки срокове. Икономическите данни показват, че очакваното възстановяване все още не е набрало скорост. Предварителното четене на икономическото производство през второто тримесечие дори показва значително свиване, а статистиката на пазара на труда сочи, че безработицата нараства.
Слабостта на шведската крона е основна загриженост за длъжностните лица, тъй като може да подхрани поскъпването на вносните стоки. Този риск може да „доведе до различен резултат за инфлацията и по този начин до различна парична политика“, казват централните банкери.
Все пак увеличаването на залозите за намаляване на лихвените проценти в еврозоната и САЩ може да осигури известен комфорт за централната банка на Швеция.