Европейската централна банка (ЕЦБ) запази лихвените проценти без промяна на заседанието си в четвъртък, като даде знак, че предпочита да изчака допълнителни доказателства за напредъка на инфлацията към целта от 2%, преди да пристъпи към ново намаление след първоначалното, направено през юни.
Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение остават непроменени съответно на 4,25%, 4,50% и 3,75%.
„Постъпващата информация подкрепя предишната оценка на Управителния съвет за средносрочните перспективи за инфлацията. Макар че някои показатели за основната инфлация се повишиха през май поради еднократни фактори, през юни повечето показатели бяха или стабилни, или се понижиха. В съответствие с очакванията инфлационното въздействие на високия прираст на заплатите беше буферирано от печалбите. Същевременно вътрешният ценови натиск все още е висок, инфлацията в сектора на услугите е ускорена, а общата инфлация вероятно ще остане над целта от 2% и през следващата година“, се посочва в изявление след заседанието на финансовата институция.
Оттам посочват още, че Управителният съвет е решен да гарантира, че инфлацията своевременно ще се върне към средносрочната си цел от 2%. Той ще запази лихвените проценти „достатъчно рестриктивни толкова дълго, колкото е необходимо за постигането на тази цел“.
Представителите на ЕЦБ за пореден път заявяват, че ще продължат да прилагат подход, който зависи от данните. По-специално решенията за разходите по заемите ще се основават на оценката за перспективите за инфлацията в светлината на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика.
Централните банкери отново не се ангажираха с насоки за това кога би могло да се очаква следващо понижение на разходите по заемите, тъй като едва през следващите седмици се очаква да бъдат публикувани множество важни данни за икономиката на региона. Това приковава вниманието към следващото заседание на ЕЦБ през септември, когато икономистите смятат, че централните банкери ще предприемат второ намаление с четвърт пункт.
Възможно е дотогава да има и повече яснота около политическите сътресения във Франция и САЩ, както и относно това кога ще започне облекчаването на паричната политика от страна на Федералния резерв.
Очаквания за бъдещето движение на лихвите
Повечето анализатори предвиждат още две намаления на лихвените проценти с по четвърт пункт през тази година - през септември и декември. Пазарните участници са на подобно мнение.
Представителите на ЕЦБ вече ясно показаха, че срещата им през юли е преди всичко възможност за равносметка. Главният икономист на финансовата институция Филип Лейн заяви по-рано пред Bloomberg, че дебатът ще се съсредоточи върху икономическите въпроси. Той също така посочи, че наличните на срещата данни няма да дадат отговор на всички оставащи въпроси.
По-рано председателят на ЕЦБ Кристин Лагард подхрани спекулациите, че централните банкери ще намаляват лихвите на всяко тримесечие, когато получават и актуализирани прогнози за състоянието на валутния съюз. „Нуждаем се от много данни - не съм сигурна, че получаваме такива на всяко едно заседание на Управителния съвет по паричната политика, което провеждаме“, каза тя по време на годишната конференция на банката в Синтра, Португалия.
Рискове и несигурност
Някои неотдавнашни показатели сигнализират, че възстановяването на еврозоната може би е загубило малко от своята скорост. Производството понесе поредния си удар, секторът на услугите се забави, а доверието отслабна поради повишената несигурност, пише Bloomberg.
Още преди опита за покушение срещу бившия президент Доналд Тръмп анализаторите разглеждаха изборите в САЩ през ноември като най-големия риск за икономиката на еврозоната. Сега шансовете му да се завърне в Белия дом изглежда се подобриха, особено след като демократите се сблъскаха с призиви Джо Байдън да отстъпи мястото си на по-млад кандидат.
Още рискове се крият по-близо до дома. Предсрочните избори в родината на Лагард - Франция, първоначално предизвикаха опасения за правителство, водено от крайнолеви или десни, но в крайна сметка доведоха до парламент, който изглежда неспособен да се справи с фискалните предизвикателства пред втората икономика в региона.
Макар че пазарите се успокоиха, моментът напомни за дълговата криза в Европа през миналото десетилетие и предизвика безпокойство в Италия, чиито публични финанси са под наблюдение.
Централните банкери твърдят, че реакциите на инвеститорите не са били неоправдани или хаотични, и отхвърлят спекулациите, че може да бъде задействан двегодишният им предпазен механизъм за защита от подобни сътресения. Нови проблеми обаче могат да се появят, ако правителствата не успеят да ограничат бюджетните дефицити или се провалят в усилията за повишаване на производителността.
15:45 | 18.07.24 г.
