Ключов елемент от аргументацията на Европейската централна банка (ЕЦБ) за връщане на инфлацията към 2% се сблъсква с нарастващ скептицизъм, което може да отслаби надеждите за трайно намаляване на лихвените проценти, пише Bloomberg.
За да може ръстът на потребителските цени да достигне целта на ЕЦБ, което се предвижда в края на следващата година, повишаването на производителността трябва да бъде съпроводено с умерено увеличение на заплатите на служителите и на маржовете на печалба на компаниите.
По-продуктивната работна сила би намалила разходите за единица продукция, оказвайки низходящ натиск върху инфлацията, и отдавна се търси начин тя да помогне на еврозоната да се измъкне от стагнацията. Това обаче се оказа трудно постижимо, а сътресенията от пандемията от Covid-19 до войната на Русия в Украйна заплашват да оставят трайни белези върху икономиката на 20-те държави.
Ако не се стигне до адекватно подобрение, прогнозите, залегнали в основата на политическата позиция на ЕЦБ, може да се окажат застрашени. Понастоящем анализаторите смятат, че централните банкери ще възобновят намаляването на лихвените проценти през есента, след като се въздържат от такова на срещата си тази седмица.
Според Пол Холингсуърт, икономист в BNP Paribas в Лондон, който смята, че ръстът на заплатите като цяло съответства на очакванията на ЕЦБ, а маржовете на печалбата се свиват, фокусът „все повече е върху производителността“.
„ЕЦБ разчита в голяма степен на повишаване на производителността, за да намали част от натиска върху разходите за труд на единица продукция“, каза той. „Ако това не се случи - ако не става въпрос само за цикличен спад в производителността, а за нещо, което е малко по-структурно - това би имало важни последици и за инфлацията“.
Някои анализатори твърдят, че мнението на ЕЦБ, че производителността ще нарасне с около 1% през 2025 г. и 2026 г. - по-бързо от средните 0,6% през двете десетилетия преди пандемията - е твърде оптимистично, дори и след низходящото преразглеждане на последната прогноза.
През миналата година показателят се понижи с около 1%, а през първото тримесечие на 2024 г. - с 0,6%. Популярното обяснение е, че недостигът на работна ръка е накарал много компании да запазят служителите си въпреки бавния икономически растеж.
„Прогнозите на централните банкери за 2025 г. и 2026 г. все още изглеждат твърде розови и ние все още очакваме по-малък дезинфлационен натиск от растежа на производителността, отколкото ЕЦБ“, заяви Соерен Раде, икономист в Point72. „Все още има аргументи да не се очаква дълбок цикъл на съкращения“.
Следващото определяне на лихвите от ЕЦБ ще се състои в четвъртък (18 юли), като икономистите единодушно прогнозират задържането им на ниво от 3,75% след първоначалното намаление през юни. Следващото заседание през септември се разглежда от пазарите като по-вероятния момент за ново понижение, тъй като ще са налице нови икономически прогнози.
Според доклада от заседанието от миналия месец централните банкери разбират рисковете. „Необходими са допълнителни доказателства както за степента, в която печалбите на единица продукция ще абсорбират инфлационния натиск от по-високите заплати, така и за това дали растежът на производителността ще се възстанови според очакванията“, се казва в него.
В най-новите прогнози на базираната във Франкфурт банка се признава степента на несигурност, като се изчислява въздействието както на по-оптимистични, така и на песимистични резултати за производителността.
Посочени са и опасности като забавяне на ползите от цифровите технологии или по-негативно от допусканото в момента въздействие на зелените политики, както и възможността за задържане на ефектите от „миналото слабо търсене“, които намаляват необходимостта от повишаване на производствения капацитет.
Но не всички са притеснени.
„Със сигурност може да има и структурни фактори за ниската производителност, но в момента я разглеждаме предимно като циклично явление“, смята икономистът от Bank of America Евелин Херман. „Очакванията на ЕЦБ за развитието на производителността не са непременно нереалистични и съответстват на наблюдаваното в миналото.“
Няма и гаранция, че другите фактори, които финансистите следят, ще бъдат според очакванията. В началото на годината заплатите във валутния съюз продължиха да се увеличават с висок темп, тъй като работодателите се стремят да компенсират инфлационния шок. Макар че надеждата е маржовете на печалбата на фирмите да абсорбират тези разходи, както през първото тримесечие, средата все пак може да се промени поне още веднъж.
„Ако икономическата активност се засили, ценовата мощ на компаниите вероятно отново ще се увеличи“, посочи Марко Вагнер, икономист в Commerzbank. „Това предполага по-силен ефект на ценообразуване върху печалбите през следващите години“.
11:10 | 17.07.24 г.
