Европейската централна банка (ЕЦБ) ще подходи премерено към понижаването на лихвените проценти, тъй като политическите сътресения на Стария континент пораждат множество рискове за връщането на инфлацията към целта от 2%, сочи проучване на Bloomberg сред анализатори.
След първоначалното намаление с четвърт пункт през юни анкетираните експерти очакват, че централните банкери няма да предприемат промяна на заседанието си следващата седмица. Очаква се намаленията да бъдат възобновени отново през септември, като ще се извършват веднъж на тримесечие, докато депозитната ставка достигне 2,5% година по-късно.
Постепенният обрат в безпрецедентното затягане на паричната политика отразява нарастващите трудности при оценката на предстоящите икономически капани за 20-членната еврозона. Инфлационният натиск остава силен, а възстановяването след месеци на стагнация може би вече се задъхва. Междувременно изборите, особено отвъд Атлантическия океан, принуждават инвеститорите да преосмислят всичко - от държавните разходи до търговията.
Анализаторите вече определят президентския вот в САЩ през ноември и заплахата от нов мандат на Доналд Тръмп като най-голямата опасност за икономиката на региона, а сътресенията във Франция събудиха спомени за кризата с държавния дълг на Европа през миналото десетилетие.
Изправени пред такава несигурност, централните банкери, ръководени от председателя на ЕЦБ Кристин Лагард, не се ангажират предварително с промяна на основните лихви, а обещават да вземат решение в зависимост от постъпващите данни. Главният икономист на финансовата институция Филип Лейн е сред тези, които казват, че юли е време най-вече за равносметка.
Пазарите са още по-предпазливи от икономистите, като оценяват напълно само още едно намаление на депозитната лихва през тази година, въпреки че клонят към още едно.
"В настоящия момент просто няма спешна необходимост да се продължи с намаляването на лихвите", заяви Карстен Бржески от ING. "Ето защо ЕЦБ най-накрая ще се придържа към подхода си, основан на зависимостта от данните, и ще се въздържа - и трябва да се въздържа - от даване на каквито и да било предварителни насоки."
Политическите фактори хвърлят все по-дълга сянка. В САЩ заплахата, която представлява Тръмп, се засилва от неяснотата дали той ще се изправи срещу президента Джо Байдън, или срещу друг кандидат на демократите. У дома предсрочните избори във Франция разтревожиха инвеститорите, макар че ситуацията донякъде се стабилизира след първоначалния шок.
По-голямата част от анализаторите смятат, че ЕЦБ няма да промени курса си в резултат на събитията там. Само един от 29-те анкетирани очаква представителите на базираната във Франкфурт банка да променят плановете си за количествено затягане. А едва двама смятат, че те ще насочат останалите реинвестиции към Париж.
За разлика от тях значителен брой експерти се опасяват, че икономическият растеж може да бъде по-слаб, а инфлацията - по-силна, отколкото Европейската централна банка прогнозира през юни. Голямо безпокойство все още предизвикват по-специално разходите за услуги, отчасти поради нарастването на заплатите във валутния съюз, което се очаква да остане силно.
"Компаниите от сектора на услугите съобщават, че фактори на предлагането, а не липсата на търсене, ги възпрепятстват да увеличат производството", посочва Анджей Щепаняк, старши европейски икономист в Nomura. "Следователно все още острият недостиг на работна ръка и устойчивото търсене на услуги рискуват да запазят инфлационния натиск в сектора на услугите повишен в краткосрочен и средносрочен план."
Срещата следващата седмица би трябвало да бъде "неангажираща", смята той, като фокусът ще бъде върху това "дали ЕЦБ готви още едно намаление през септември".
Според някои анализатори нарастващите шансове за намаляване на разходите по заемите в САЩ от страна на Федералния резерв може да подтикнат финансистите във Франкфурт да действат по-бързо.
"След като реториката на Фед отново се насочва към намаляване на лихвените проценти, тъй като данните за активността и пазара на труда изглежда се нормализират от много високи нива, ЕЦБ трябва да върне на дневен ред възобновяването на съкращенията", смята Хлиас Цириготакис, икономист в Гръцката централна банка.
Никой обаче не очаква лихвите да бъдат намалени в четвъртък.