Поддръжниците на по-голяма консолидация в банковия сектор в еврозоната внимателно следят враждебната оферта за придобиване на испанския кредитор Sabadell от BBVA, заедно с коментари от някои надзорни органи и законодатели, които също подкрепят процеса.
Регулаторите се стремят към по-голяма консолидация - както в рамките на държавите, така и между тях, защото вярват, че по-малко на брой, но по-силни кредитори ще стимулират икономиката и ще позволят на банките от еврозоната да се конкурират по-ефективно с по-големите, по-печеливши конкуренти от САЩ и Азия, пише Ройтерс.
Все пак големите банкови поглъщания са рядкост след глобалната финансова криза от 2008-2009 г., а повечето сделки се осъществяват от необходимост.
Концентрацията на банковата индустрия, измерена чрез дела на банковите активи на петте най-големи кредитни институции, варира значително в целия блок. В Гърция, Кипър и Прибалтийските държави този дял варира между 88% и 95% през 2023 г., според данни на Европейската централна банка, анализирани от Ройтерс.
В няколко от тези страни се отбелязва активно засилване на банковата консолидация в последните години, тъй като финансовите кризи принудиха кредиторите да придобият по-слабите им конкуренти.
В Испания, където пазарният дял на петте най-големи кредитни институции от общия обем на банковите активи достига 69% и е близо до средното за еврозоната, броят на банките е спаднал до 10 от 55 преди световната финансова криза.
В Германия – точно обратното, има стотици банки, според данни на германската централна банка.
Банковата концентрация в еврозоната по държави е средно по-висока от тази в САЩ, където делът на активите на петте най-големи банки е бил 50% през 2021 г., показват данни, публикувани от Федералният резерв за Сейнт Луис.
В някои страни от еврозоната обаче фрагментацията на пазара е много по-висока, особено в по-големите и по-богати икономики като Франция и Германия, където делът на активите на първите пет институции е съответно 45% и 34%, според данни на ЕЦБ.
В тези страни консолидацията е слаба през годините. Това отчасти се дължи на факта, че те избегнаха кризи, които да принудят регулаторите и законодателите да премахнат пречките, които обикновено възпрепятстват банковите сливания на вътрешния пазар.
Пречките пред трансграничните сделки са още по-големи и включват различни регулации и трудови закони, липса на схема за гарантиране на депозитите в цялата еврозона и други политики.
Банкови ръководители казват, че без общоевропейски банков съюз, който законодателите се опитват да постигнат повече от десетилетие, трансгранични сделки в еврозоната са малко вероятни.
Ако се осъществи, враждебната оферта на BBVA за над 12,2 млрд. евро за Sabadell ще е една от най-големите европейски банкови сделки през последните 15 години.
На други места в Европа сливания и придобивания се осъществяват основно при извънредни ситуации. Миналата година UBS например придоби затруднения си конкурент Credit Suisse, след като швейцарското правителство натисна за осъществяване на сделката, за да защити по-широката финансова система.