Глобалните централни банки пренастройват политиката си, а "голямото отпускане" се отлага

Преди шест месеца големите централни банки по света се подготвяха за ход, който всеки с кредитна карта, ипотечен кредит или бизнес заем би приветствал – преминаване към по-ниски лихвени проценти, което ще направи заемите по-евтини и достъпни.

Намаляването на лихвените проценти е „тема на дискусия в целия свят, а също и дискусия за нас“, коментира управителят на Федералния резерв Джером Пауъл на пресконференция миналия декември, когато настроението сред инвеститорите беше замаяно от перспективата за по-бърз спад на лихвите и подкопаване на усилията за укротяване на инфлацията, пише Ройтерс.

Както се оказва, тези страхове за били безсмислени.

Съвместното облекчаване на паричната политика, което изглеждаше неизбежно в края на 2023 г., до голяма степен се провали, пише агенцията. Инфлацията, икономическият растеж и ръстът на заплатите се оказаха по-устойчиви, отколкото се смяташе, че са.

Някои скромни стъпки в посока намаление на лихвите бяха направени - Европейската централна банка и централната банка на Канада направиха малки намаления. Това обаче е до голяма степен изпълнение на даденото обещание, когато инфлацията изглеждаше, че спада бързо. Сега настроенията във Франкфурт, Лондон, Вашингтон и на други места се изместват от „запалете двигателите“ към нещо по-близко до „удържайте конете“.

След бързото повишаване на лихвените проценти през 2022 г. и 2023 г. заради инфлацията разхлабването на паричната политика ще е по-постепенно, коментира Пауъл на пресконференция. Според новите прогнози на Федералния резерв на САЩ, лихвите в страната вероятно ще бъдат намалени само веднъж тази година с около четвърт процентен пункт. За сравнение, през декември и март се очакваха три намаления.

„Когато започнем да разхлабваме политиката, това ще се прояви като значително разхлабване и условия на финансовите пазари и искаме да го направим по правилния начин“, посочва Пауъл.

Повечето икономисти, анкетирани от Ройтерс, сега очакват само едно или две намаления на лихвените проценти от Фед тази година.

Икономисти, анкетирани от Ройтерс преди шест месеца, очакваха Английската централна банка да изчака до третото тримесечие, за да намали разходите по заемите, което е в съответствие с настоящите почти единодушни очаквания за ход през август. Междувременно пазарните цени през декември предполагаха първо намаление през май, последвано от още три през годината.

Докато основната инфлация се понижи близо до целта на британската централна банка от 2%, тя е значително по-висока в ключовия сектор на услугите през април. Същевременно ръстът на заплатите от 6% годишно през май е приблизително двойно над нивото, съответстващо на целта за инфлацията. Съответно очакванията са институцията да задържи лихвените проценти на последното заседание преди изборите на Острова. Така че със сигурност намаляването на разходите по заемите ще стане в мандата на следващото правителство на Великобритания.

Икономистите правилно прогнозираха, че ЕЦБ ще намали лихвите през юни. Калкулациите на пазарите обаче се променяха драматично в месеците преди това – през декември се предполагаше, че ще има намаление от 140 базисни пункта през тази година, като се започне през март. Сега пазарите очакват още едно намаление максимум до края на годината.

Централните банкери от ЕЦБ обаче отдавна предупреждават за „неравности по пътя“ към целевата инфлация и сигнализират, че пазарите слагат каруцата пред коня.

Сред предизвикателствата сега са изборите във Франция – пазарите се обезпокоиха от решението на френския президент Еманюел Макрон да проведе предсрочни парламентарни избори, които биха могли да доведат до крайнодясно правителство в Париж още следващия месец.

Засега председателят на ЕЦБ Кристин Лагард и нейният екип остават като цяло уверени, че инфлацията ще достигне целта на централната банка на еврозоната от 2% до края на 2025 г.

„Централните банки управляват компромиса между инфлацията и икономическия растеж, като осъзнават, че прекалено рестриктивната политика може да подкопае крехкото възстановяване на икономиката на еврозоната“, коментира управителят на португалската централна банка Марио Сентеньо в интервю за Ройтерс.

При тези условия първото намаление на лихвите от Фед, ако се случи тази година изобщо, символично ще отвори пътя за очаквания стабилен спад в разходите по заемите, отколкото да има някакъв макроикономически ефект. Настоящият строг език относно намаленията от лихвите, поне от Пауъл, може дори да е по-скоро за управление на очакванията, отколкото за действителната перспектива.

Не липсват и притеснения заради това, че големите централни банки оставят "рестриктивната" парична политика да тежи върху банките, бизнеса и домакинствата за по-дълго от очакванията. Рискът е това да доведе до точка на пречупване.

„Продължаващата рестриктивна политика рискува да свие твърде много търсенето на работна ръка и да повиши безработицата над сегашните 4%, които Федералният резерв прогнозира за края на годината“, коментира Ник Бънкър, директор икономически изследвания за Северна Америка в Indeed Hiring Lab.

Според него пазарът на труда изглежда непобедим през по-голямата част от последните две години, но бронята му не може да трае вечно.