Следващото правителство на Франция трябва бързо да изясни икономическата си политика, заяви гуверньорът на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало, цитиран от Bloomberg.
В неделя президентът Еманюел Макрон разпусна правителството и свика предсрочни парламентарни избори, след като партията му беше разгромена от крайнодясната „Национален сбор“ (RN) на Марин льо Пен на вота за нов Европейски парламент.
Тази стъпка на държавния глава стресира пазарите, тъй като отваря вратата за ново крайнодясно правителство или поне за разединен парламент, който може да се затрудни да приеме ново икономическо и фискално законодателство. Настоящото правителство вече се отклони от плановете си за намаляване на бюджетния дефицит в началото на годината.
"Френските лихви наистина се повишиха през последните два дни. Защо? Защото инвеститорите не обичат несигурността, а в периода на избори винаги има несигурност, това е играта на демокрация", заяви централният банкер. „Но е важно, каквото и да се случи на вота, Париж да може бързо да изясни икономическата си стратегия и по-специално фискалната си политика“, добави той.
Доходността по 10-годишните френски облигации скочи с 10 базисни пункта във вторник, като за кратко увеличи спреда спрямо еквивалентните германски облигации до 66 базисни пункта - най-високото ниво от март 2020 г. насам. В сряда премията по доходността на френските облигации е стабилна на ниво от около 60 базисни пункта.
Едно трайно пренастройване на облигационните пазари би било тектонична промяна в Европа, тъй като Франция дълго време се считаше за едно от сигурните убежища на континента. През последните две години пазарите на облигации останаха сравнително позитивни, дори когато Макрон се сблъска с трудности при приемането на закони без абсолютно мнозинство от 2022 г. и когато рейтинговите компании понижиха рейтинга на страната.
Във вторник министърът на финансите Брюно льо Мер заяви, че Франция ще изпадне в дългова криза, ако "Национален сбор" изпълни икономическата си програма.
„Има лъжи, които се продават на хората, има илюзии, които се разпространяват в телевизионните дебати, и след това има икономическа и финансова реалност“, посочи Льо Мер. „Тя беше стабилна, ще стане нестабилна; беше сигурна, но ще стане несигурна.“
"Национален сбор" все още не е представила подробно икономическите мерки, които би предприела, ако дойде на власт. Льо Мер заяви, че предишни предложения като намаляване на данъците върху продажбите, понижаване на пенсионната възраст или национализиране на платените пътища могат да възлязат на нови разходи за стотици милиарди евро.
Във вторник в ефира на телевизия France 2 лидерът на партията на Льо Пен, Жордан Бардела, заяви, че първата стъпка на едно правителство на "Национален сбор" ще бъде извършването на финансов одит на публичните сметки.
„Макрон се характеризира с бюджетно безумие - днес ние сме длъжни да поправим една страна, която е изправена пред стена от дългове, стена от търговски дефицит и стена от публичен дефицит“, каза Бардела.
Правителството на Макрон се сблъска с трудности при справянето с дълговото бреме, причинено от пандемията от Covid-19 и енергийната криза, тъй като слабият икономически растеж подкопа данъчните постъпления. То обеща 20 млрд. евро допълнителни икономии през тази година, въпреки че дори те бяха недостатъчни, за да се избегне преразглеждането на дългосрочните прогнози за дефицита.
Франсоа Вилроа дьо Гало заяви, че макар публичните финанси да изглеждат абстрактни, по-големият дълг ще има конкретно въздействие върху живота на хората.
„Практическият резултат е, че ако дългът е все по-скъп, ние и нашите деца постепенно ще загубим свободата си на избор и суверенитета си“, предупреди централният банкер.
Все пак гуверньорът на Френската централна банка смята, че страната не е напът да изпадне в пълна криза. „Франция не е фалирала - ние сме седмата икономика в света, имаме силни компании и разполагаме с определен брой активи“, изтъкна Вилроа.