Ускоряването на инфлацията в еврозоната все по-често се сравнява с това в САЩ и засилва опасенията, че Европейската централна банка може да се сблъска с подобни пречки за понижаване на лихвените проценти като Федералния резерв, пише Bloomberg.
Макар че са налице ясни различия в движещите сили на покачването на цените от двете страни на Атлантическия океан - въпрос, който служителите на ЕЦБ многократно подчертават - някои икономисти виждат важни паралели и предупреждават да не се подценява рискът от по-устойчив натиск.
Очакваното в четвъртък намаляване на депозитната лихва от рекордно високите 4% не е под въпрос. Опасността е, че упоритата инфлация, подобна на тази в САЩ, прави по-малко вероятни бързите последващи движения. На Фед вече му се наложи да преосмисли разхлабването на паричната си политика, след като ръстът на цените надхвърли очакванията, макар че трейдърите все още се надяват на понижение на лихвите през тази година.
„Проблемите на Вашингтон с упоритата инфлация все пак могат да достигнат до европейските брегове“, смята Карстен Бржески, глобален ръководител на отдела за макроизследвания в ING. „Добре би било ЕЦБ да не отхвърля категорично риска от рефлация, наблюдаван в САЩ, и да остане предпазлива.“
Инфлацията в еврозоната през май даде последния предупредителен знак за ЕЦБ, като се ускори с повече от очакваното до 2,6% на годишна база. Още по-обезпокоителни за централните банкери бяха рязкото повишаване на цените на услугите и растежа на заплатите във валутния съюз.
Майските данни идват след рязко забавяне на инфлацията и не представляват шок за представителите на базираната във Франкфурт банка, които се подготвят за труден път към целта си за инфлация от 2%. Но очертаващият се модел също наподобява този в САЩ, като около една трета от икономистите в неотдавнашно проучване на Bloomberg твърдят, че американските цени са по-високи от тези на Стария континент.
Никой не оспорва, че основните катализатори за първоначалния скок на инфлацията са различни в двата региона - огромните фискални стимули в САЩ срещу енергийната криза, която засегна Европа след нахлуването на Русия в Украйна. Това, което подхранва европейските цени оттук нататък обаче, може да не е толкова различно от онова, което стои зад тяхната издръжливост в САЩ.
Анджей Щепаняк, икономист в Nomura, посочва като фактор по-силното от очакваното разширяване на брутния вътрешен продукт и перспективата за възстановяване. Те са подкрепени от рекордно ниската безработица, която тласка заплатите значително нагоре. Силното търсене позволява на фирмите да прехвърлят по-високите разходи върху потребителите.
Константин Вейт, портфолио мениджър в Pimco, описва инфлацията като „силно корелирана“ в световен мащаб. „Така че, ако САЩ се окажат с по-голям проблем, малко вероятно е еврозоната да няма поне по-малък такъв.“
Той обръща внимание на речта на члена на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел от 2022 г., в която тя обсъжда „осезаеми доказателства за глобализацията“ на инфлацията. През април президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел заяви пред Bloomberg, че упорито високите потребителски цени в САЩ „ни учат, че трябва да подхождаме към темата за инфлацията със смирение“.
Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард и други омаловажиха връзките между икономическите ситуации в САЩ и Европа. „Не мисля, че можем да правим заключения въз основа на предположението, че двете инфлации са еднакви“, каза тя през април. „Двете икономики не са едни и същи.“
Много анализатори все още са съгласни с тази оценка.
„Причината за американската инфлация все още не е изяснена“, каза Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg Bank. „Вътрешното крайно търсене продължава да нараства силно. В еврозоната обаче шокът от Путин до голяма степен е преодолян. Тук икономиката отслабва. Това е по-ясна причина за намаляване на лихвените проценти възможно най-скоро“.
Катарина Нейс, главен европейски икономист в PGIM Fixed Income, вижда картината на инфлацията в Европа като „малко по-ясна“, отколкото в САЩ. „По-специално, изгладените месечни темпове на общата инфлация в еврозоната напоследък се доближават до целта от 2%, за разлика от САЩ, където продължават да се движат по-нагоре.“
Но фактът, че инфлацията в еврорегиона изглежда следва своя американски еквивалент с няколко месеца закъснение, е твърде голям, за да бъде пренебрегнат от някои. Бржески от ING смята, че има голям риск това сходство да продължи.
„Не става въпрос за копиране на САЩ, а по-скоро за разбиране на инфлационните механизми там, дори и тези, които се развиха доста сходно през последните няколко години. Пазарът на труда е най-доброто обяснение за паралелите, както и, разбира се, цените на енергията“, смята експертът.
11:29 | 06.06.24 г.
