Намаляването на лихвите от ЕЦБ ще бъде светъл лъч в проблемната еврозона

Намаляването на лихвите тази седмица е важен момент за Европейската централна банка. За първи път от две десетилетия насам централните банкери започват цикъл на облекчаване на паричната политика, без да са принудени от извънредна финансова ситуация. Вместо това инвеститорите сигнализират за доверие в еврозоната и държат доходността под контрол, пише Bloomberg.

Но въпреки спокойствието на повърхността, икономиката започва да усеща последиците от проблеми, които са се трупали десетилетия наред. Все по-често засенчвана от динамиката на САЩ и възхода на Китай, еврозоната се задъхва от анемичен растеж, слаба производителност, лоши демографски показатели и раздути публични финанси в ключови държави.

Благоприятните условия на пазарите и възстановяващата се икономика предлагат на Брюксел и националните столици пространство, за да се опитат да се справят с тези предизвикателства. Ако политиците, които тази седмица ще участват в европейските избори, не се възползват от това предимство и не проведат скоро реформи за стимулиране на растежа и заздравяване на публичните финанси, регионът рискува да изпадне в още по-голяма неактуалност.

„Без сериозен тласък Европейският съюз ще се превърне в много по-слаба глобална сила, оставяйки САЩ да се борят с Китай за икономическо надмощие“, казва Джейми Ръш, главен икономист за Европа в Bloomberg Economics.

Усещането за повратна точка за еврорегиона в момента е осезаемо. Намаляването на лихвите на ЕЦБ се случва в момент, когато най-тежката инфлация в историята на валутата изглежда до голяма степен завършила, а плитката рецесия току-що приключи с неочакван скок на растежа.

Спредът между италианските и германските облигации - ключов измерител на риска - се свива през 2024 г. до двугодишно дъно. Макар че доходността се повиши донякъде, докато инвеститорите преценяват колко точно може да намали ЕЦБ, при положение че икономиката е по-устойчива от очакваното, няма признаци на страхове от фрагментация, които преследваха пазара преди първото повишение през 2022 г.

„Европа е кошче за боклук“ - това е всичко, което някога сте чували от инвеститори извън региона“, каза Роджър Халам, глобален ръководител на отдел „Лихвени проценти“ във Vanguard Asset Management. „Сега това не се чува“.

В подкрепа на това мнение е по-сплотеният политически фон на регионално равнище, включващ немислимата досега програма на Европейския съюз за възстановяване от времето на пандемията - NextGenEU, която включва дори обединяване на дълг, и новите инструменти за борба с кризата, представени от ЕЦБ за предоставяне на стимули и поддържане на пазарите на облигации под контрол.

Доказателство за устойчивостта на региона се появи миналата година, когато паниката на инвеститорите доведе до срив на банки в САЩ и Швейцария. В еврозоната, която по-късно тази година ще отбележи десетилетие на единен режим на надзор, нямаше такива жертви.

И все пак дългосрочните проблеми на региона изглеждат по-зловещи от всякога.

„Макар че сега Европа се справя по-добре, пред нея стоят дълбоки структурни предизвикателства - застаряване, изменение на климата и глобална фрагментация“, предупреди през май Алфред Камер от Международния валутен фонд.

Един от тези проблеми е слабата производителност, а с нея и слабият потенциален растеж. От началото на настоящия век ЕС като цяло се справя по-зле от САЩ в това отношение. Резултатът от това е по-бавно подобряване на жизнения стандарт и „намаляване на световната икономическа мощ“, заяви в свое проучване през май Европейският център за международна политическа икономика.

Разликата между икономиките на Европа и САЩ от 2000 г. насам е достигнала около 18% от потенциалния БВП през 2023 г., което се равнява на повече от 3 трлн. евро, според Bloomberg Economics. Очаква се до 2050 г. недостигът да достигне почти 40%.

„От нас, европейците, зависи да направим повече“, заяви германският министър на финансите Кристиан Линднер пред репортери в Италия миналия месец на среща с колеги, която беше посветена на именно разликата между САЩ и Европа.

Друг сериозен проблем е застаряването на населението, което допълнително увеличава ниския потенциал за растеж и опасенията за устойчивостта на дълга, не на последно място, тъй като пенсиите в целия регион се финансират в голяма степен от публични средства от текущите данъчни приходи. 

„Раждаемостта е много по-лоша от очакваното“, посочва Оливър Ракау, икономист в Oxford Economics. „Това не е проблем за две, три или пет години, но е голям проблем в по-дългосрочен план.“

Най-належащо е влошаването на публичните финанси в страните, които вече се борят да наложат фискални ограничения. Според Scope Ratings само след три години Италия ще има най-големия пакет от заеми в Европа.

Прогнозите на МВФ показват, че дългът като процент от брутния вътрешен продукт се увеличава там, както и във Франция и Белгия, където дефицитът е значително над тавана от 3%, който ЕС се опитва да наложи.

Късно в петък рейтинговата агенция S&P Global Ratings понижи рейтинга на Франция с една степен до АА-, подчертавайки пропуснатите цели на правителството в плановете за ограничаване на бюджетната дупка след огромните разходи по време на пандемията от Covid-19 и енергийната криза.

Макар че пазарите на облигации показват, че инвеститорите не са обезпокоени, предишните сътресения в държавния сектор в региона предлагат поучителни уроци за това колко бързо могат да се променят настроенията.

„Рисковете се увеличават“, изтъква Мориц Крамер, главен икономист в LBBW и бивш старши рейтингов анализатор в S&P Global Ratings. „Мисля, че на пазара няма достатъчно тревога.“

При всички усилия, които правителствата биха могли да положат, за да контролират дълговите дефицити чрез съкращаване на разходите или увеличаване на данъците, най-добрите им перспективи за оздравяване на публичните финанси в дългосрочен план ще бъдат чрез постигане на по-добър икономически растеж. 

Това е една от областите, в които идеите на равнище ЕС в момента се разпространяват.

В средата на април бившият италиански министър-председател Енрико Лета представи доклад за бъдещето на единния пазар на блока. Наред с други неща, той призова за консолидация на телекомуникационните оператори и по-нататъшна интеграция на енергийните пазари.

Бившият председател на ЕЦБ Марио Драги скоро ще публикува очаквания с нетърпение доклад за бъдещето на европейската конкурентоспособност, в който вероятно ще призове за „радикална промяна“, която може да включва облекчаване на регулаторната тежест, а в някои случаи и масивни субсидии.

„Без стратегически планирани и координирани политически действия е логично някои от нашите индустрии да закрият мощности или да се преместят извън ЕС“, заяви той през април.

Междувременно френският президент Еманюел Макрон изпълнява собствена програма, която включва настояване за по-голяма интеграция на капиталовите пазари, за да се подражава на успеха на САЩ в създаването на огромни финансови басейни.

„Моята загриженост не е само за Франция, а за Европа в сравнение със САЩ и Китай“, каза той пред Bloomberg миналия месец. „Основният ми приоритет е да има европейска политика, която да казва, че трябва да бъдем много по-иновативни, да създадем много по-ефективен капиталов пазар, да инвестираме много повече от общия бюджет като европейци и от частния сектор.“

Вероятно стремежът на ЕС към самоусъвършенстване е по-силен от обикновено, макар че блокът никога не е страдал от липса на идеи, които трудно се реализират.

„Надявам се, че както докладът на Лета, така и предстоящият доклад на Драги и изборите в ЕС действат като своеобразен катализатор, а политиците ще имат възможност да се съсредоточат върху важните неща“, заявява Пол Холингсуърт, главен европейски икономист в BNP Paribas.

Но Константин Вейт, портфолио мениджър в Pimco, отбелязва, че резултатите на Стария континент не са добри. „Такива доклади съдържат много правилни неща, но ако историята е показателна, вероятно малко от тях ще бъдат действително изпълнени“, казва той.

Някога големите доклади и инициативи бяха по-нормален начин за протичане на европейската интеграция, както показва стремежът ѝ през 80-те години на миналия век да създаде един от най-значимите си успехи - единния пазар. Но по-скорошните нововъведения, като например създаването от Драги на инструмент за успокояване на пазара през 2012 г. и мярката за фонда за възстановяване по време на пандемията, бяха родени от сътресенията.

„Бих искала да видя ЕС от следващо поколение“, посочва Михала Маркусен, главен икономист на групата в Societe Generale. „Надявам се, че няма да се наложи да преминем през нова криза, за да продължим напред“.