Европейската централна банка (ЕЦБ) изглежда ще намали лихвените проценти за първи път от 2019 г. насам в четвъртък, но какво ще се случи след това е по-голяма загадка, пише Ройтерс.
Инфлацията в еврозоната се доближи до целта на финансовата институция от 2%, но през май тя се ускори повече от очакваното и остава упорита в доминиращия сектор на услугите. Икономиката на блока се възстановява по-бързо от очакваното, а пазарът на труда остава свит, което хвърля несигурност върху това колко пъти ЕЦБ ще намали лихвите тази година.
„Самото намаляване на лихвите няма да бъде голяма новина. По-скоро въпросът е: какви са посланията около това, което предстои?", посочва Йенс Айзеншмит, главен икономист за Европа в Morgan Stanley, който е работил и в ЕЦБ.
Ето и кои са ключовите пет въпроса за пазарите в този момент.
Ще намали ли ЕЦБ лихвените проценти тази седмица?
Най-вероятно да, като се има предвид колко много централни банкери почти обещаха облекчаване на паричната политика през юни.
Очакванията са за намаление с 25 базисни пункта, което ще доведе до понижаване на депозитната лихва до 3,75% от рекордните 4%, които тя достигна през септември миналата година.
Какво ще бъде движението на лихвените проценти след юни?
В това отношение засега се знае малко. Инвеститорите и анализаторите очакват по-малко от 60 базисни пункта намаления през тази година, което означава два хода на понижение и по-малко от 50% вероятност за трети. В началото на годината прогнозите бяха много по-оптимистични.
Мнозина експерти все още очакват три намаления - през юни, септември и декември.
Докато ястребите на базираната във Франкфурт банка се опитват да свалят от масата второ намаление още през юли, други, като гуверньора на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало, призовават такова решение да не се изключва още сега.
Затова и анализаторите не очакват много насоки от ръководителя на ЕЦБ Кристин Лагард в четвъртък. Те смятат, че Лагард ще повтори мантрата на банката, че е „зависима от данните“.
„Мисля, че тази седмица централните банкери ще бъдат по-малко ясни относно това какво следва, отколкото преди срещата през юни“, смята главният икономист за Европа на BNP Paribas Пол Холингсуърт.
Колко голям проблем е ускоряването на растежа на заплатите за ЕЦБ?
Това не е чак такава пречка пред финансовата институция, смятат икономистите. Преди да намалят лихвените проценти, централните банкери искаха да видят повече доказателства за забавяне на растежа на заплатите, но данните през май показаха, че през първото тримесечие той отново се е повишил до 4,69%. Данните обаче бяха изкривени от високите стойности в Германия, където ръстът на възнагражденията все още догонва инфлацията.
ЕЦБ даде знак, че не е обезпокоена, като същия ден публикува изявление, в което подчерта, че други показатели за заплатите сочат умерен натиск. Дори германският министър Йоахим Нагел, който е по-скептичен към бързото намаляване на лихвените проценти, не е изразил притеснение.
Въпреки това инфлацията в сферата на услугите, която отразява вътрешното търсене, се ускори през май, а рекордно ниската безработица може да породи несигурност относно това колко ще се понижат заплатите.
А какво може да се каже за засилването на икономиката на еврозоната?
Това също не е повод за безпокойство. Икономиката на валутния съюз нарасна с 0,3% през първото тримесечие, надминавайки очакванията за растеж от 0,2 на сто. Данните за бизнес активността също надхвърлиха прогнозите, което показва, че възстановяването се задържа.
Икономистите смятат, че тези данни са добра новина за ЕЦБ. Повишението на активността може да помогне за подобряване на слабия растеж на производителността, както и да повиши доверието в забавящата се инфлация. А и данните за растежа не са достатъчно високи, за да предизвикат опасения, че търсенето отново ще разпали инфлацията.
„Последните икономически данни са окуражаващи. Те отнемат аргументите на централните банкери, които твърдят, че икономиката е в беда и трябва бързо да намалим разходите", казва Райнхард Клузе, главен икономист за Европа в UBS.
Какво ще покажат новите прогнози на ЕЦБ?
Вижда се, че банката леко преразглежда прогнозите си за растежа и инфлацията, но това не би трябвало да повлияе на очакванията ѝ, че инфлацията ще се върне към целевите си стойности в края на 2025 г.
„Общата картина би трябвало да остане същата като през март“, смята портфолио мениджърът на PIMCO Константин Вейт.