Европейската централна банка (ЕЦБ) не бива да отлага намаляването на лихвените проценти, тъй като това може да наложи по-драстични действия на по-късен етап. Това заяви гуверньорът на Италианската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Фабио Панета, цитиран от Bloomberg.
Изнасяйки първата си годишна реч в Рим, Панета сигнализира, че постоянното понижаване на разходите по заемите все пак няма да сложи край на свиването на икономиката и че централните банкери не бива да се страхуват от разминаване с Федералния резерв в САЩ.
„Дори и при неколкократното намаляване на основните лихвени проценти позицията на паричната политика ще остане строга“, заяви той. „Когато се определя пътят на намаляване на разходите по заемите, трябва да се има предвид, че бързите и постепенни действия овладяват по-добре макроикономическата нестабилност, отколкото закъснелият и прибързан подход“, допълни още гуверньорът.
„През следващите месеци, ако постъпващите данни са в съответствие с настоящите прогнози, ще бъде уместно да продължим с облекчаването на паричната политика“, смята Фабио Панега и допълни: „Това няма да спре действията за възстановяване на ценовата стабилност.“
Той подчерта, че ЕЦБ разполага със свобода на действие, за да се отклони от поетия от Фед път на по-високи лихвени проценти за по-дълго време. „Решенията на Федералния резерв на САЩ ще бъдат фактор, който трябва да се вземе предвид, а не ограничение“, посочи централният банкер.
Той също така подчерта, че по-ниските разходи по заемите в еврозоната, за разлика от предишни епизоди, ще настъпят успоредно с намаляването на баланса на ЕЦБ, което ще доведе до „рязко свиване на ликвидността в обращение и последващ импулс за затягане на кредитния пазар“.
По-рано днес стана ясно, че инфлацията в еврозоната се е ускорила до 2,6% през май. Основната инфлация, изключваща волатилните цени на храните, енергоносителите, алкохола и тютюна, през този месец се ускорява до 2,9% от 2,7% през април.
След по-малко от седмица се очаква ЕЦБ да започне да понижава разходите по заемите почти девет месеца, след като ги доведе до сегашния им връх. Малко вероятно е днешните данни да променят плана на базираната във Франкфурт банка да намали депозитната си лихва през следващата седмица от сегашното рекордно високо равнище от 4%. И макар централните банкери да предвиждат възобновяване на дезинфлацията през 2024 г. и 2025 г., те са категорични, че ще бъдат предпазливи при обмислянето на по-нататъшни понижения.
Пазарите прогнозират две намаления на разходите по заемите през тази година, като вероятността за трето е 1:3. Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн заяви миналата седмица, че паричната политика ще трябва да остане рестриктивна до края на 2024 г., като повечето му колеги от базираната във Франкфурт банка са съгласни.
През изминалите два дни бяха публикувани и доклади за инфлацията във водещите европейските икономики, като потребителските разходи се повишат през май в страни като Германия, Франция и Испания.