Презастрахователите имат една от най-неблагодарните задачи във финансите, пише застрахователният кореспондент на Financial Times Иън Смит.
Тези групи, които застраховат застрахователите, обикновено са с вековна история и играят жизненоважна роля в разпределението на рисковете, правейки по-малко вероятно нарастването на исковете да бъде фатално за застрахователите, като в крайна сметка защитават и клиентите на застрахователите.
Те обикновено вършат тази трудна и обикновено пренебрегвана работа тихо, без да обременяват страничните наблюдатели със странен жаргон, който включва термини като „ставка на линията“ (цената на презастраховането) и „ретроцесия“ (собствено презастраховане на презастрахователите).
Но презастрахователите на имоти и злополуки, както и техните колеги в животозастрахователния бизнес, сега привличат по-голямо внимание.
Нека ги разгледаме един по един. Рязкото покачване на цената на жилищното застраховане в САЩ и на други места може да се проследи отчасти до решението преди две години от страна на презастрахователите на имоти и злополуки да увеличат цената на покритието срещу природни бедствия и да затегнат условията си.
Ако вашето крайбрежно имение бъде отнесено от ураган, тези презастрахователи в крайна сметка ще поемат голяма част от разходите и в отговор на фактори, включително изменението на климата и инфлацията, те започнаха да таксуват застрахователите много повече за услугите си.
Така, спокойната откъм урагани 2023 г. осигури най-добрите печалби на презастрахователите от години. Lloyd’s of London, голям пазар за презастраховане на имущество срещу природни катастрофи, регистрира най-доброто си цялостно представяне от 2007 г. насам.
2023 г. обаче беше лоша година за други видове екстремни метеорологични събития като гръмотевични бури, при които първичните застрахователи бяха оставени с по-голям дял от риска, след като презастрахователите се оттеглиха.
Това беше основната причина застрахователите за имоти и злополуки в САЩ да претърпят загуби за повече от 20 млрд. долара от застраховане за втора поредна година, според рейтинговата агенция AM Best. Последваха призиви от регулатори, брокери и други към презастрахователите да помислят за социалната си цел и да намалят цените.
Това е трудно: рискът от климата само нараства. Презастрахователите казват, че тяхното задължение е да споделят тези рискове, но и да не фалират в процеса.
Някои фигури от този бранш казват, че презастрахователите трябва да се грижат за натиска върху застрахователите на имущество, които им предоставят част от бизнеса си. Но държавните застрахователи от последна инстанция, които се разшириха, тъй като частните застрахователи се отдръпнаха от някои области, също са големи купувачи на презастраховане.
Ако презастрахователите на имоти и злополуки са склонни да остават в периферията, то тези на животозастраховане изобщо ги няма. Вторите позволяват на животозастрахователите - доставчици на анюитети и други дългосрочни финансови продукти - да презастраховат рискове като продължителността на живота, при което те плащат премия, за да се хеджират срещу риска клиентите им да живеят по-дълго от очакваното.
През последните години станахме свидетели на възхода на това, което е известно като презастраховане с интензивно използване на активи, или капиталово презастраховане. При такива сделки животозастрахователите аутсорсват, често на презастраховател в чужда юрисдикция, това, което по същество е част от техните задължения, плюс активите, които подкрепят тези бъдещи обещания.
Това се превърна в голям бизнес в САЩ, където резерви за почти 800 млрд. долара на животозастрахователи са били аутсорснати в чужбина, според Moody's. Тенденцията застигна и Европа. Английската централна банка (АЦБ) планира стрес тест през следващата година, за да оцени потенциалните ефекти от фалити при капиталовото презастраховане. Eiopa, регулаторът на ЕС, наскоро излезе с надзорна директива, определяща какво трябва да правят застрахователите, за да се уверят, че тяхното офшорно презастраховане е стабилно.
Сценарият, от който се притесняват регулаторите, е илюстриран от 777 Re, базиран на Бермудските острови презастраховател, свързан с американската инвестиционна група 777 Partners. По-рано тази година американската застрахователна група A-Cap заяви, че ще се опита да си върне контрола върху активите, аутсорснати на 777 Re, след като кредитният рейтинг на презастрахователя беше понижен, а регулаторите в САЩ и Бермудите работят по разделянето на A-Cap и 777.
Бермудските острови, център за глобално презастраховане, бяха подложени на все по-голям контрол от страна на регулаторите и на други места заради надзора си върху животозастрахователните групи и наскоро затегнаха своите по-гъвкави правила за това къде и как те могат да инвестират.
На този фон застрахователите в различни държави са призовани да обмислят по-внимателно риска техните офшорни презастрахователни споразумения да се провалят и те да бъдат принудени да поемат обратно своите задължения. Безпокойството е, че междувременно активите, обезпечаващи тези пасиви, може да са били прехвърлени в неликвидни ценни книжа, които са се обезценили или са неподходящи за обезпечаване на дългосрочни пенсионни задължения към клиенти.
Това, което обединява двата вида презастрахователи, казват високопоставени фигури в бранша, е липсата на контакт с потребителите, които те в крайна сметка застраховат.
Вместо това презастрахователите на имоти говорят за „адекватна компенсация за риска“ на безопасно разстояние от клиенти, които са неадекватно застраховани или плащащи много високи цени. Животозастрахователите, особено тези, които са скрити в офшорни зони или като част от по-голяма корпоративна група, могат да се измъкнат, без изобщо да кажат нещо.
В крайна сметка изплащането, когато се наложи такова, е начинът, по който презастрахователите доказват своята стойност. Но развитието в сектора на животозастрашаването, по-специално, предполага, че е нужна повишена осторожност, особено като се имат предвид последиците за милиони пенсионери по света. Могат да настъпят неблагоприятни развития в сенките, завършва Смит.
08:17 | 15.05.24 г.
