Ръстът на спестяванията в банките леко се забавя през март

Спестяванията в банките в България в края на март се увеличават с 8,3% на годишна база до 128,755 млрд. лв., което възлиза на 65% от брутния вътрешен продукт (БВП), показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), публикувани във вторник. За сравнение, през февруари централната банка отчете 8,5% годишно повишение. През декември миналата година и през януари 2024 г. също бе регистриран по-силен ръст от по 9,5%.

По отношение на кредитите за бизнеса и домакинствата БНБ изчислява, че към края на март те са 92,732 млрд. лв. и се увеличават на годишна база с 12,9%, каквото беше годишното повишение през февруари.

Паричното предлагане в България към 31 март достига 156,423 млрд. лв. (79% от БВП) при 155,245 млрд. лв. към февруари (78,4% от БВП). По данни на БНБ увеличението за година е с 8%, колкото беше и през февруари. Най-бързоликвидният компонент на паричното предлагане – т. нар. „тесни пари“ (М1), който включва парите извън банките и безсрочните депозити на фирми и разплащателни влогове на домакинствата, записва през миналия месец ръст от 8% на годишна база при 7,6% годишно увеличение през февруари.

Депозитите на фирмите са 43,326 млрд. лв. в края на март и в сравнение със същия месец на миналата година се увеличават с 5%, при 5,1% годишно повишение през февруари.

Спестяванията на финансовите предприятия намаляват с 12,3% на годишна база през март (0,5% годишно повишение през февруари) и в края на миналия месец достигат 3,868 млрд. лв.

Депозитите на домакинствата и фирмите, които ги обслужват, са 81,560 млрд. лв. и се увеличават спрямо март 2023 г. с 11,5%, при 10,8% годишен ръст през февруари 2024 година.

По данни на БНБ нетните вътрешни активи са 101,269 млрд. лв. в края на март и растат с 19,6% за година (20,1% годишно повишение през февруари). В края на миналия месец основният им компонент – вътрешният кредит, възлиза на 101,342 млрд. лв. и нараства спрямо март 2023 г. със 17,9% при 19,2% годишно увеличение през февруари.

През март вземанията от бизнеса и домакинствата се увеличават с 13%, като достигат 95,505 млрд. лв. (12,9% годишно повишение през февруари). Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 110,3 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 110,3 млн. лв., като през миналия месец няма продадени кредити от Други ПФИ, а за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени заеми.

Кредитите за фирмите нарастват с 8,2% на годишна база през март (8% годишно повишение през февруари) и в края на месеца достигат 45,041 млрд. лв.

Отпуснатите заемите за домакинствата през март са за 40,071 млрд. лв. и за година се увеличават със 17,5% (17,1% годишно повишение през февруари).

В края на март жилищните кредити са за 20,932 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 22,7% (22% годишно увеличение през февруари).

Потребителските заеми възлизат на 17,437 млрд. лв. и се увеличават с 13,2% спрямо март 2023 г. при 13,1% годишно повишение през февруари.

На годишна база другите кредити нарастват с 2% (0,2% годишно понижение през февруари), като достигат 410,2 млн. лева.

Кредитите за Работодатели и самонаети лица се увеличават с 9,3% на годишна база през март при 6,7% годишно повишение през февруари, и в края на миналия месец са 472,2 млн. лева.

Заемите, предоставени на финансови предприятия, са 7,619 млрд. лв. в края на март и в сравнение с година по-рано се увеличават с 19,5% (23,1% годишно повишение през февруари).

Нетните чуждестранни активи в края на март са 87,249 млрд. лв. при 87,108 млрд. лв. в края на февруари. Те нарастват с 1,7% в сравнение с март 2023 г. (0,8% годишно повишение през февруари 2024 година).

През миналия месец чуждестранните активи се увеличават с 3,3% (1,6% годишен ръст през февруари), като достигат 106,058 млрд. лева.

Чуждестранните пасиви са 18,809 млрд. лв. и на годишна база нарастват с 11,4% при 5,9% годишно повишение през февруари.