Ако дефлацията в еврозоната се окаже по-силна от очакваното, Европейската централна банка може да намали разходите по заемите през юни и юли. Това заяви гуверньорът на Латвийската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Гедиминас Симкус, цитиран от Bloomberg.
Той изтъкна, че еврозоната може да си позволи "по-малко рестриктивна позиция по отношение на паричната политика". Симкус каза още, че първоначалното намаляване на депозитната лихва - понастоящем на рекордно високото равнище от 4% - е само част от "поредица" от стъпки.
"Всичко е въпрос на данни", посочи банкерът пред журналисти във Вашингтон. "Ако дефлацията е по-бърза, отколкото в прогнозите ни, и ако се наложи отново да понижим прогнозата си за растежа през тази година, това може да стане основа за намаление през юли."
Според Симкус е възможно намаляване на лихвите три или четири пъти до края на годината."Макроикономическите прогнози подсказват за възможно облекчаване на монетарната политика и намаляване на лихвата през юни, септември и декември", допълни той. Четвърто понижение ще зависи от данните.
Мнението му е в противоречие с това на други представители на 26-членния Управителен съвет на ЕЦБ, които се притесняват от забавянето на разхлабването на политиката от страна на Федералния резерв и от възможността нарастващото напрежение в Близкия изток да разклати енергийните пазари.
В четвъртък гуверньорът на Австрийската централна банка Роберт Холцман заяви, че политиката на ЕЦБ вероятно не може да се отдалечи твърде много от тази на Фед, и отново подчерта опасенията си от геополитическата несигурност.
Неговият нидерландски колега Клаас Кнот обаче беше малко по-оптимистично настроен като заяви, че в момента шокът на цените на петрола може да бъде по-лесно поносим, тъй като той "ще бъде на фона на обща дефлация".