Приемането на еврото ще мине изцяло през банките и инвестициите ще бъдат поети от тях. Разходите на цялата банкова система по въвеждане на европейската валута ще са около 300-400 млн. лв. Ако планираната дата за приемане на еврото – 1 януари 2025 г., се измести, това само ще увеличи тези разходи и нищо няма да спести на системата. Това каза Петя Димитрова, председател на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Пощенска банка, на конференцията "Заедно към успеха: Стабилна финансова екосистема и пътят на България към еврозоната", организирана от АББ.
Инвестиции в обществото
Тя подчерта, че присъединяването на България към еврозоната ще повлияе положително на икономиката на страната ни. Димитрова напомни за инвестициите на банките в обществото с всички данъци, които влизат в бюджета.
„В момента банките държат при нулева лихва в БНБ 12% свръхрезерви, докато за тези, които са в държави от еврозоната, тя е 1% в Европейската централна банка, която плаща 4% лихва към момента. Разликата се явява скрит допълнителен годишен данък от над 600 млн. лева Тези пари отиват в държавата през БНБ в полза на данъкоплатеца“, коментира председателят на АББ.
Петя Димитрова увери, че банките са добре капитализирани и политиката им е консервативна. Тя обясни, че кредитните институции спазват регулациите за банките в еврозоната, но нямат ползите, и дори са „свръхрегулирани в сравнение с тях“. За нас влизането в еврозоната е всъщност намаляване на регулациите“, посочи тя.
По думите на Димитрова задлъжнялостта на българите е средно 2,5 пъти по-ниска от тази в ЕС. Тя е категорична, че лихвените нива у нас останаха ниски при разумно управление на ресурса и спазване на регламентите и на БНБ, и на ЕЦБ.
В презентацията си за състоянието на банковата система Димитрова обърна внимание, че данните за ръста на кредитирането през последните 10 години показват, че то е „консервативно и без ексцесии“. И добави, че за разлика от други държави, банките в България не са вдигнали шоково лихвите, като принос за това има и големият обем депозити.
„Банките кредитираме разумно и отговорно. Ясно видимо е, че ръстът на потребителските и ипотечни кредити е сравним с ръста на доходите, както и с ръста на БВП. Ако погледнем данните за размера на средната работна заплата, ще видим, че за последните 10 години тя се е увеличила 2,7 пъти, а минималната - три пъти, което е повече от нарастването на потребителските и ипотечните кредити – по-високите доходи на домакинствата са достатъчни за обслужване на повечето кредити, които те са взели“, аргументира се Димитрова. По думите ѝ няма основания за очаквания, че лихвените проценти могат да се повишат с въвеждането на европейската валута.
Тя обясни, че с членовете на Асоциацията на банките в България планират да проведат разяснителна кампания сред гражданите, за което разчитат и на съдействие от институциите, за да обяснят всички ползи от приемането на еврото, което ще подобри значително бизнес средата.
„Ползите за гражданите и фирмите ще бъдат не само от гледна точка на намаляването на трансакционните разходи, но и чрез подобряване на инвестиционната среда, активизиране на местните и чуждестранните инвестиции, със засилена инвестиционна дейност, която се очаква да подпомогне заетостта”, обясни тя. И допълни, че това със сигурност ще се отрази положително и на кредитирането, ще открие много допълнителни възможности, а сред тях и за развитие на капиталовите пазари в България.
1 януари 2025 г. остава цел към еврозоната
„Асоциацията на банките в България и БНБ имат обща визия за кампанията по приемане на еврото – смятаме, че ефективната комуникация и подготовката около техническите изисквания са ключови за плавния преход при въвеждане на еврото“, коментира доц. Петър Чобанов, подуправител, ръководител на управление „Банково” и член на управителния съвет на централната банка. И допълни, че ако има система в българската икономика, която вече е в еврозоната, от гледна точка на изисквания, регулации, добри бизнес практики и поведение, това е банковата система и тя е „модел за стабилност и растеж“.
Според него когато има политически сътресения в една държава, това поставя въпроси дали траекторията, която тя е поела, ще продължи. „Това най-вече се касае по отношение присъединяването към еврозоната и датата 1 януари 2025 г., която продължава да е наша цел въпреки известна несигурност около нея от гледна точка на последния критерий, които има да изпълним – за инфлацията“, посочи подуправителят на БНБ.
По думите му от политическа гледна точка едва ли не, когато дойде служебен кабинет, се счита, че може да има прекъсване по отношение на това какво ще се случи. „Мога да уверя от гледна точка на контактите ми, знанията, опита, който съм натрупал през годините в публичния сектор, че сегашното ръководство на Министерството на финансите ще продължи и може би ще е по-ефективно дори по пътя към еврозоната относно комуникацията с нашите европейски партньори“, смята доц. Чобанов. И добави, че силен сигнал, че се движим в правилната посока и продължаваме да имаме подкрепа от европейските партньори, е подписаното наскоро споразумение с Европейската комисия по отношение на комуникационната стратегия за въвеждането на еврото.
Подготовката на Министерството на финансите
Методи Методиев, зам.-министър на финансите, подчерта готовността на Министерство на финансите да работи в сътрудничество с банковата асоциация и БНБ по пътя към еврозоната. „Служебното правителство ще работи ускорено по практическата и техническата подготовка за влизане в еврозоната“, обяви той и напомни, че от 2018 г. насам има политически консенсус за присъединяване на България към еврозоната и „вървим с ускорени темпове в тази посока“.
„Пред нас стоят три ключови аспекта – да работим в посока да покрием критерия за ценова стабилност, технологичната подготовка и финалното оформление на Закона за въвеждане на еврото“, обясни Методиев. Той потвърди, че приемането на еврото е сред малкото приоритети, които може би могат да бъдат дефинирани като доктрина на България от 2018 г.
"От 2018 г. всички правителства, без значение каква е тяхната политическа окраска, работят за практическата, политическата и техническата реализация за приемане на България в еврозоната с известни забавяния, породени от външни фактори и вътрешнополитическа несигурност", отчете зам.-министърът. И напомни, че при предходното служебно правителство е подписано споразумението с Еврогрупата и с Европейската комисия за сеченето на евромонети в България, а при това – за комуникационната стратегия за приемане на еврото. "От тази гледна точка ние сме доказали, че България върви по този път, ще продължи да върви, и то с ускорени темпове", обяви той.
Методиев посочи, че до 24 април е общественото обсъждане на проектозакона за въвеждане на еврото. Той обясни, че оценките за него досега са, че е добре балансиран – Европейската комисия го е оценила положително, чака се и оценката на ЕЦБ.
Зам.-финансовият министър разкри, че за техническата подготовка на въвеждане на еврото у нас има координационен съвет, седем работни групи, в много напреднала фаза е и подготовката на публичната администрация по отношение на информационни технологии, счетоводни и одитни системи.
В очакване на еврото
Цветанка Минчева, заместник-председател на управителният съвет на АББ и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк, посочи, че влизането в еврозоната няма да доведе до конкретни промени в кредитирането, но банките трябва да финализират проекти и инвестиции в три основни направления: двойна визуализация на системите, което ще даде на клиентите буферен период от време, в който ще могат да разплащат и в двете валути; обслужване на държавните плащания, за да се гарантира, че няма да има забавяне в преводите и обмяната на парите в обръщение.
Тя насърчи клиентите да изберат да внесат парите си в банките, тъй като средствата по сметките ще бъдат автоматично превалутирани.
Минчева съобщи, че на сайта на АББ ще има специална секция, която ще информира какво се случва по време на присъединяването на страната ни към еврозоната.
„По време на процеса на присъединяване към европейската валута банките ще инвестират допълнителни средства в отличната подготовка на служителите си, както и в добрата информираност на клиентите за ползите от приемането на еврото“, съобщи Тамаш Хак-Ковач, член на ръководството на банковата асоциация.
Той представи основните приоритети в работата на АББ, сред които споделяне на знание и експертиза, развитие на технологии и иновации, подобряване на клиентската удовлетвореност и създаване на банкови услуги с висока стойност, фокус върху устойчиво развитие, ESG практики и регулативни промени.
В изказването си банкерът подчерта и три важни факта за българската банкова система – тя е с най-високата капиталова позиция в ЕС, осигурява най-достъпните ипотечни кредити в Европа, предоставя най-високо ниво на достъп до банкови услуги чрез големия брой банкови клонове и банкомати.
По време на дискусията на конференцията на банковата асоциация стана ясно, че банките ще подготвят подходящи отговори на въпроси, които интересуват хората преди влизането на България в еврозоната.
В очакване на решението на ЕЦБ
В Националния план за въвеждане на еврото в България е записано, че превалутирането ще се извършва „чрез прилагането на неотменимо фиксирания валутен курс от 1.95583 лева за 1 евро“, който ще бъде потвърден с изменение на европейски регламент.
„Окончателното решение трябва да вземе Съветът на Европейската централна банка“, посочи Калин Христов, бивш подуправител на БНБ, и подчерта, че това трябва да е ясно на обществеността у нас.
Съветът на ЕС ще приеме решение, според което България отговаря на необходимите условия за въвеждане на еврото и ще потвърди обменния курс, при който ще се извърши конвертирането на лева в евро, пише в Националния план за въвеждане на еврото в България.
20:35 | 17.04.24 г.
