Въглеродният отпечатък на Швейцарската централна банка (SNB) е много по-висок от отчетения, тъй като регулаторът пренебрегва косвените емисии от компании в нейния портфейл от акции, изтъкват екоактивисти, цитирани от Bloomberg.
Climate Alliance изчислява, че тези емисии са около четири пъти повече, отколкото показват официалните данни на банката. Докато SNB посочва, че компаниите от нейното портфолио са генерирали 10,2 млн. тона въглероден диоксид, собствените изчисления на групата показват, че това количество всъщност достига 41,7 млн. тона.
SNB пропуска така наречените емисии от „Обхват 3“, които засягат цялостния климатичен отпечатък на веригата на доставки на дадена организация, тъй като „данните за компаниите в портфолиото са ограничени, а качеството на данните все още е недостатъчно“. „Данните се основават на оценки от доставчици трети страни или доброволна и само частично проверена информация от самите компании“, изтъкват от Climate Alliance.
Въпреки че „както ограничената наличност на данни, така и тяхното качество са реалност“, Climate Alliance казва, че „простото игнориране на съответните емисии е неприемливо“, особено в светлината на инвестиционния подход на SNB за пасивно управление на широките пазарни индекси на индустриализираните и развиващите се страни.
В своя доклад за устойчивостта SNB също така отхвърля призивите за по-активна позиция по отношение на изменението на климата, заявявайки, че няма да промени начина, по който разполага с резервите си в чуждестранна валута, тъй като не ѝ е позволено да „въздейства върху икономическото, политическото или социалното развитие чрез своите инвестиционна политика".
Миналата седмица Европейският съд по правата на човека заяви в забележително решение, че Швейцария не е успяла да защити гражданите си от опустошителните последици от изменението на климата.
Швейцарският парламент трябва да вземе решение по-късно в понеделник относно поредица от инициативи, които се опитват да принудят SNB да вземе предвид изменението на климата в своята парична политика, заявявайки, че това създава значителни финансови рискове, които могат да застрашат ценовата стабилност.