Големите климатични обещания на банките са под все по-голямо съмнение

Преди две години и половина банкери и инвеститори присъстваха на срещата на върха на ООН за климата в Глазгоу, ежегодно събитие, обикновено доминирано от активисти и политици. То се счита за крайъгълен камък, тъй като успя да ангажира финансовият свят да вложи своята мощ в справянето с климатичните промени, пише New York Times.

Стотици банки, застрахователи и мениджъри на активи обещаха да вложат 130 трлн. долара капитал в намаляване на въглеродните емисии и във финансиране на енергийния преход, когато беше обявен Финансовият съюз от Глазгоу за постигане на въглеродна неутралност (net zero).

Но скорошно проучване, публикувано от Европейската централна банка (ЕЦБ), оспорва ефективността на тези обещания.

„Нашите резултати поставят под съмнение ефиктивността на доброволните климатични ангажименти за намаляване на финансираните емисии, независимо дали това става чрез продажба, или ангажиране“, пишат икономисти от централната банка, Масачузетския технологичен институт и Колумбийското бизнес училище, които анализират заемите от европейските банки, включени във Финансовия съюз.

Анализаторите установяват, че от 2018 г. насам банките са намалили кредитирането с 20% за сектори, към които са се насочили в своите климатични цели, например проучване и добив на петрол и газ и транспорт. Това изглежда като напредък, но докладът твърди, че не е достатъчно, тъй като спадът е същият за банките, които не са поели подобен ангажимент.

„Не е добре банката с климатични цели да действа точно като банката без такива, защото имаме нужда от това, за да увеличим финансирането“, изтъква Паринита Састри, асистент по финанси в Колумбийското бизнес училище и един от авторите на доклада. „Искаме да има промяна в поведението“, категорична е тя.

Очакванията към банките от страна на политиците и екоактивистите са големи. Всяка година трябва да се инвестират трилиони долари в чиста енергия, ако светът иска да постигне въглеродна неутралност до 2050 г., изтъква Международната агенция по енергетика (МАЕ). По-голямата част от тези разходи ще трябва да бъдат финансирани частно, а банките са ключовите посредници в тези сделки.

Много кредитори обявиха климатични ангажименти около срещата на върха в Глазгоу, известна като COP26. Но тъй като натискът за свиване на емисиите нараства, климатичните активисти са загрижени за намаляващите ангажименти от страна на банките поради нарастващия политически натиск, търсенето на евтина енергия и променящите се геополитически съюзи.

Анализаторите са използвали данни от ЕЦБ за кредитирането на повече от 300 европейски банки. От тях около 10% са се присъединили към Финансовия съюз от Глазгоу. Те обикновено са по-големи и отпускат повече заеми за въглеродно интензивни сектори като минно дело, особено извън еврозоната.

Икономистите установяват, че банките в алианса не са променили лихвените проценти по заемите за фирми с високи емисии и че компаниите, които са получили финансиране, не са особено склонни да си поставят цели за декарбонизация. Всъщност всички банки са действали по един и същи начин, независимо от наличните им методи за намаляване на емисиите, включително освобождаване от източници с големи емисии, увеличаване на инвестициите в зелени дейности и ангажиране с фирми за намаляване на собствените им емисии, изтъква Састри.

„Трудно е наистина да се каже от тези доказателства, че ангажиментите за въглеродна неутралност водят до промени в поведението на банките“, добавя тя.

Банковият алианс, който е подкрепен от ООН, е сред най-стриктните доброволни климатични групи, към които кредиторите могат да се присъединят. Членовете се ангажираха да определят цели за емисиите за 2030 г., както и обещания да публикуват своите данни за емисиите ежегодно.

В отговор на доклада алиансът заяви, че е твърде рано да се прецени ефективността. Членовете едва са започнали да предоставят планове за преход и други доклади за напредъка, посочва Сара Кемит, ръководител на секретариата на алианса.

„Смятаме, че е прибързано да правим заключения дали ангажиментите, които банките са избрали да поемат, са довели до намаляване на финансираните от тях емисии“, добавя тя.

Но за някои правилата на подобни групи не са достатъчно строги.

GLS, германска банка, се оттегли като член учредител на Net-Zero Banking Alliance миналата година след доклад на европейски организации с нестопанска цел, според които най-големите банки в алианса са насочили 270 млрд. долара към сектора на изкопаемите горива, откакто са се присъединили към него.

„Какъв смисъл има да сме в такъв съюз?“, пита Антиа Тьонис, говорител на GLS.

Друг основател, нидерландската Triodos Bank, заяви, че се надява да засили ангажиментите си по отношение на климата.

„Актуализираните насоки на алианса не са достатъчно строги и предоставят на банките твърде много свобода на действие“, смята Яко Минаар, главен търговски директор на банката. Но той признава, че насоките са се подобрили. „Убедени сме, че ще имаме най-голямо въздействие в рамките на този глобален ангажимент“, добавя Минаар.