Базел III: ако има три срички, които биха могли да разплачат опитен банкер, това са тези. През повече от 15-те години след финансовата криза, западният свят премина през продължителен процес на пренаписване на регулациите, за да се предпази от повторение на 2008 г. Последните парчета от този пъзел - замислени от Базелския комитет за банков надзор и известни като Базел 3.1 - сега са близо до това да бъдат въведени на запад, пише колумнистът на Financial Times Патрик Дженкинс.
Доскоро американските банки смятаха, че ще бъдат най-засегнати. Заместник-председателят на Федералния резерв, отговарящ за надзора, Майкъл Бар беше похвалил Базелските правила, предизвиквайки ожесточена реакция от страна на водещите финансови институции от Уолстрийт. Но лобирането и успокоителната намеса на председателя на Фед Джей Пауъл изглежда вероятно ще доведат до разводнено въздействие за американските банки, което ще бъде много подобно на това за техните европейски съперници - увеличение от може би 10 процента на техните капиталови изисквания в сравнение с 20 процента или повече, прогнозирани по-рано, според банкери.
Най-странната характеристика на реформите в САЩ е, че повечето малки и средни банки ще избегнат по-строго третиране, въпреки факта, че точно средните регионални банки бяха в центъра на банковите паники от миналата година, когато Silicon Valley Bank, First Republic и някои други подобни фалираха. (Наскоро New York Community Bank се нуждаеше от спешно вливане на капитал.) Да, дефиницията за това какво представлява голяма банка беше разширена до над 100 милиарда долара, а не 250 милиарда, но това все още оставя хиляди кредитори - всички без първите 99 - да представляват потенциален системен риск.
В Европа могат да се натрупат по-малко очевидни опасности. Миналата година банките и регулаторите в ЕС и Обединеното кралство изпитаха тихо самодоволство, когато институциите в региона излязоха невредими от пазарния смут и нервността на клиентите, които сринаха швейцарската Credit Suisse и американски регионални банки. Но начинът, по който ЕС прилага Базел 3.1 - особено този, по който вгражда временната разпоредба, предоставяща капиталово облекчение на банки със застрахователни дъщерни дружества - е причина за безпокойство.
Регулаторите твърдят, че този така наречен Датски компромис е оправдан, тъй като застрахователите също са строго контролирани финансови институции, така че те трябва да бъдат третирани като по-малко рискови инвестиции по отношение на банковия капитал, отколкото други дъщерни компании. Но по същество компромисът – замислен по време на датското председателството на ЕС през 2012 г. – беше отстъпка за подпомагане на банки, които притежаваха застрахователни операции и се оказаха притиснати откъм капитал по време на дълговата криза в еврозоната.
Голяма част от този стрес се дължеше на „порочния кръг“, произтичащ от големите притежания на банките на значителна част от държавния дълг на техните затруднени финансово страни на произход. Спадащата стойност на този дълг причини банкови загуби, които след това доведоха до съкращаване на кредитите, което още повече удари икономиките. По ирония на съдбата Датският компромис и насърчението, което той дава за закупуване на повече облигации, увеличават този риск. Някои регулатори и независими застрахователи се оплакват, че мярката е политическа илюзия и се бориха - но не успяха - да я премахнат от новите правила. „Въздействието върху нарастващия системен риск е огромно“, казва един застраховател.
Една конкретна област, която предизвиква безпокойство, е точно въпросът, който препъна регионалните банки в САЩ: в средата на по-високи лихвени проценти големи обеми скрити загуби се натрупаха по дългосрочните облигации. Стойността на експозицията на банките в еврозоната към местни държавни облигации, която в момента е 1,5 трилиона евро, се срина с близо 20 процента през двете години до началото на 2023 г.
И макар че европейските банкови правила означават, че загубите за повечето банки се отчитат прозрачно и застрахователите прилагат подобно счетоводство по справедлива стойност, има несъответствие, когато застрахователните дъщерни дружества се консолидират в банката майка. Загубите в застрахователното дъщерно дружество не се отразяват в консолидираните отчети на банката. (Данните за експозицията на застрахователите към ДЦК са по-малко подробни, но в Европейското икономическо пространство сумата възлиза на около 1,6 трилиона евро.)
Въпросът е тревожен и в друг аспект. Политически удобната трактовка, че всички държавни облигации от еврозоната са безрискови, означава, че банките не трябва да заделят капиталов резерв срещу тях. В същото време има по-малко ефективен регулаторен надзор на така наречените банкови застрахователи, тъй като структурата на банковия и застрахователния надзор е разделена между ЕЦБ и по-слабия Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване.
Последната фаза на регулирането Базел III след 2008 г. ще повиши стабилността на голяма част от глобалната банкова система. Но благодарение на противопоставянето с Мексико в САЩ и Датския компромис в еврозоната, все още има слаби места. А кризите обичат слабите места, завършва Дженкинс.
16:18 | 23.03.24 г.
