Преди една година швейцарската банка Credit Suisse се оказа на ръба на фалита и предизвика опасения на пазарите, които доведоха до срив на акциите на европейските банки и до повишаване на цената на застраховката срещу фалит, припомня Ройтерс.
Инвеститорите бяха притеснени за стабилността на кредиторите на фона на сътресенията сред регионалните банки в САЩ.
Организираното от държавата спасяване на Credit Suisse от конкурентната UBS възстанови спокойствието. Оттогава насам европейските банки записаха забележително, макар и донякъде крехко, възстановяване, като отчитат рекордни печалби и се радват на двуцифрен ръст на цената на акциите си.
Ето какъв беше пътят към възстановяването, както и някои потенциални клопки, в пет графики на Ройтерс.
Поскъпване на акциите
През март миналата година акциите на европейските банки поевтиняха рязко - цената на книжата на Deutsche Bank се понижи с повече от една пета за месеца, а европейският банков индекс записа най-лошия си месец от пандемията насам.
Оттогава цените на акциите се повишиха, като тази на UBS нарасна с 60%, а на италианската UniCredit - с почти 70%. Книжата на френската BNP Paribas и германската Deutsche Bank се представиха по-слабо, но все пак поскъпнаха.
Индексът STOXX Europe 600 Banks, проследяващ банковия сектор в Европа, се повишава вече пет поредни месеца и е на най-високото си ниво от 2019 г.
Увеличаване на печалбите
Възстановяването се дължи на повишаването на рентабилността на банките, за което допринесоха най-вече по-високите лихвени проценти, които увеличиха нетния лихвен доход на банките - разликата между парите, които банките плащат по депозити, и тези, които печелят по кредити.
Банки като испанската Santander, UniCredit и британската NatWest отчетоха скок на печалбите поради по-високите нетни приходи от лихви. Много от тях разпределиха огромни дивиденти и организираха обратни изкупувания.
Въпреки това с достигането на върха на лихвените проценти анализаторите очакват печалбите да навлязат в плато, а след това да спаднат.
Възстановяване на облигациите AT1
За облигациите AT1 се заговори, когато тези на Credit Suisse на стойност 16 млрд. швейцарски франка (18 млрд. долара) бяха отписани като част от спасяването на банката от UBS.
Този тип облигации, известни още като "условно конвертируеми" или "CoCo" облигации, действат като амортисьори, ако капиталовите нива на дадена банка паднат под определен праг. Те могат да бъдат конвертирани в собствен капитал или отписани. Те са част от капиталовия резерв, който регулаторите изискват от банките да поддържат, за да си осигурят подкрепа в периоди на пазарни сътресения, и са най-рисковият вид банкови облигации.
Цените на други банкови облигации от типа АТ1 се понижиха, като в края на март миналата година някои паднаха под 80 и дори 60 цента от еврото. Оттогава насам АТ1 облигациите на големите банки рязко се възстановиха.
Опасения относно експозицията към сектора на бизнес имотите обаче доведоха до нов спад на цените на някои специализирани облигации на германски банки през тази година, като най-силно засегнати бяха AT1 облигациите на Deutsche Pfandbriefbank и Aareal.
Слабост на пазара на бизнес имоти
Секторът на бизнес имотите е потенциално слабо място за банките, тъй като цените рязко се забавят, защото делът на незаетите площи се покачва, а по-високите разходи по заемите оказват натиск върху задлъжнелите строителни предприемачи.
Общо европейските банки имат експозиция в размер на 1,4 трлн. евро към бизнес имотите. По оценки на S&P Global общите активи на европейските банки, без Обединеното кралство, възлизат на близо 28 трлн. евро през миналата година.
Анализаторите на Morgan Stanley отчетоха този месец, че европейските банки са намалили експозицията си към бизнес имоти и могат да издържат на по-нататъшно понижение на цените, въпреки че някои отделни кредитори са по-изложени на риск.
Липсват сливания и придобивания
Придобиването на Credit Suisse от UBS е най-голямото банково сливане след финансовата криза от 2008 г., когато редица кредитори в Европа и САЩ бяха принудени да извършат спешни сливания.
Извън кризите големи сливания и придобивания на европейски банки почти не са осъществени, особено трансгранични сделки.
Според ръководители и инвеститори пречките пред сливанията са оставили европейските кредитори в по-нестабилно състояние от доминиращите американски конкуренти.
03:11 | 14.03.24 г.
